Записки по българските въстания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Захарий Стоянов, ползвайки HotCat |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
{{друго значение|произведението на Захарий Стоянов|филма|Записки по българските въстания (филм)}}
[[
'''Записки по българските въстания''' (пълно заглавие: ''„Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“'') е историко-мемоарно съчинение на писателя и революционер [[Захарий Стоянов]]. Негова тема са борбите за национално освобождение на българите в периода [[1870]]-[[1876]] г. Състои се от три тома, издадени за пръв път съответно през [[1884]], [[1887]] и [[1892]] г. Книгата е посветена на [[Любен Каравелов]]. С нея се поставя началото на съвременната българска [[историография]].
== Повод за написване ==
В ''„Предисловие“'' към първи том на ''„Записките“'' Захари Стоянов изтъква като главен мотив за написването им необходимостта да се съхрани правдив спомен за най-важната, според него, част от историята на [[България]] след падането
== Съдържание ==
Основните събития описани в ''„Записките“'' са несполучилото [[Старозагорско въстание]], образуването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], подготовката на
Без да поставя личността си на първо място, Захарий Стоянов разказва и за живота си като [[медвен]]ски овчар, шивашки [[калфа]] в [[Русчук]], дейността си като организатор на революционни комитети из пловдивските села и несгодите на турския плен.
Широкият поглед на автора превръща творбата му не само историческо и [[мемоари|мемоарно]] съчинение, а дава цялостна представа за живота в България в последните години преди Освобождението.
== Герои ==
В съчинението си Захарий Стоянов оставя портрети на ред видни революционери: [[Георги Бенковски]], [[Тодор Каблешков]], [[Панайот Волов]], [[баба Тонка]], [[Матей Преображенски]], [[Кочо Чистеменски]], [[Никола Обретенов]].
Наред с тях са представени не така известни, но заслужили мястото си в българската история дейци: [[Иван Арабаджията]] (сподвижник на Левски), Ботевите четници [[Сава Пенев]] и [[Димитър Тодоров]] (Димитрото), [[Михаил Жеков]], [[Васил Соколски]] (послужил за [[прототип]] на доктор Соколов от ''„Под игото“'').
Ред 23:
Стилът на ''„Записки по българските въстания“'' е своеобразен. Незавършил дори средно образование, Захари Стоянов се оформя като самоук талант. Речта му е близка до народната, изпъстрена с [[турцизъм|турцизми]] и популярни изрази. В нея наред с драматичния [[патос]] присъства живият народен [[хумор]], [[ирония]]та и самоиронията. В „[[Строителите на съвременна България]]“ [[Симеон Радев]] го нарича „голям хуморист, най-големият безспорно с Ботева и [[Алеко Константинов]]а“. Въпреки, че намира ''„Записките“'' за лишени от композиция и твърде небрежни по отношение на езика, Радев ги смята за „блестящ труд“, а персонажите представени в тях намира за обрисувани с рядка дарба.
== Влияние ==
Съчинението на Захарий Стоянов е послужило като първоизточник за „[[Под игото]]“ на [[Иван Вазов]] и романа ''„В зори“'' на полския писател [[Зигмунт Милковски]] (Теодор Томас Йеж). При създаване образа на баба Мокра последният е вдъхновен от баба Тонка Обретенова в Захариевото съчинение<ref>Емил Георгиев – „Очерци по история на славянската литература“, Първа част, издателство „Наука и изкуство“, 1977 г.</ref>.
През [[1976]] г. въз основа на ''„Записки по българските въстания“'' е заснет едноименният тринадесетсетсериен [[Записки по българските въстания (филм)|телевизионен филм]] с главен режисьор [[Борислав Шаралиев]].
Ред 31:
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4436&Level=3 Симеон Радев — „Строителите на съвременна България“]
* Иван Богданов – „Мемоари и мемоаристи“ в „Литературни студии“, издателство „Български писател“, София, 1966 г.
* Петър Пондев – „Записки по българските въстания“ в „Очерци за български писатели“, издателство „Български писател“, София, 1967 г.
<references />
| |||