Златолист (област Благоевград): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 13:
}}
 
'''ЗлатолѝстЗлатолѝст''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в община [[Сандански (община)|Сандански]], област [[Благоевград (област)|Благоевград]].
 
== География ==
Село Златолист се намира в [[Санданско-Петричката котловина]] в югозападното подножие на [[Пирин|Пирин планина]] на 32 км югоизточно от град [[Сандански]]. До Златолист се стига през село [[Катунци]], което е отдалечено на 7 километра южно от него. Пътят на някои места не е [[асфалт]]иран. От [[Мелник]] до селото е изградена [[екопътека]], която продължава до [[Роженски манастир|Роженския манастир]]. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Почвите са предимно ерозирани излужени [[Канелени горски почви|канелени горски]]. През селото тече малката рекичка Кавакли дере. Северно от Златолист се намират [[Мелнишки пирамиди|Мелнишките земни пирамиди]].<ref name="ЕПК 358">{{ЕПК|1|358}}</ref>
 
На името на селото е именуван хълм [[Златолист (хълм)|Златолист]] ({{lang-en|Zlatolist Hill}}), разположен на полуостров [[Тринити (полуостров)|Тринити]], [[Антарктида]].
 
== История ==
Село Златолист възниква като [[чифлик]], който е прераства в [[село]]. До 1951 година името на селото е '''Долна Сушица'''.<ref>{{cite book | last = Мичев | first = Николай | year = 2005 | title = [[Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004]] | publisher = ИК „Петър Берон: Изток-Запад“ | location = София | pages = | id = ISBN 954-321-071-3}}</ref> Новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно [[Отглеждане на тютюн|тютюнопроизводство]].
 
В землището на Златолист са регистрирани [[археология|археологически]] останки от времето на [[античност]]та и [[средновековие]]то. В местността Свети Никола (на около 1 километър северозападно от селото) са запазени руини от средновековна [[църква (сграда)|църква]].<ref name="ЕПК 358"/><ref>{{cite book |title= Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието: IX - XVIII век |last= Цветков|first= Борис|authorlink= |coauthors= |year=2002 |publisher= |location= София|isbn= |pages= 105|url= |accessdate= |quote= }}</ref>
 
Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от 1611 - 1617 година, 1623 - 1625 година и 1650 и 1660 година.<ref name="ЕПК 358"/> През XVII век - XIX век селото е свързано с железодобивната индустрия в областта [[Мървашко]]. Жителите му се занимават с [[кираджийство]] и превозват руда, обработено и необработено желязо (некови).<ref>{{cite book |title= Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини) |last=Георгиев |first= Георги К|authorlink= |coauthors= |year=1953 |publisher= |location=София |isbn= |pages=54 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> През ΧΙΧ век е чисто [[българи|българско]] село и се числи към [[Мелнишка каза|Мелнишката каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В 1857 година е построена църквата „[[Свети Георги (Златолист)|Свети Георги]]“, а в 1887 година - „[[Света Петка (Златолист)|Света Петка]]“.<ref name="ЕПК 358"/> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долна Сушица ''(Dolne-souchitsa)'' е посочено като село с 42 домакинства с 150 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 38:
 
== Културни и природни забележителности ==
[[FileФайл:St. George Church, Zlatolist.jpg|мини|250п|Църквата „Свети Георги“ в Златолист]]
Главната забележителност на селото е черквата „[[Свети Георги (Златолист)|Свети Георги]]“. Храмът е построен в 1857 година и представлява едноабсидна трикорабна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. Храмът е изписан през 1876 година от [[Теофил Минов]] от село [[Каракьой]], [[Драма (град)|Драмско]].<ref name="ЕПК2">{{ЕПК|2|405 - 406}}</ref> Тъй като по това време Теофил е на 11 години, съществуват предположения, че автор е по-големият му брат [[Марко Минов]], докато не се изключва възможността Теофил да участва в изписването. Също така има хипотези, че в изписването взима и участие и зографът [[Милош Яковлев]].<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)]</ref> В средата му, под купола, се намира мраморна плоча с [[двуглав орел]] - емблема на [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване. През 90-те години на XX век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.
 
В тази черква в началото на миналия век е живяла пророчицата [[Преподобна Стойна]]. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка [[Ванга]]. В [[Емпория (архитектура)|женското отделение]] е запазена килията, в която е живяла Преподобна Стойна. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.<ref name="ЕПК2"/>
Ред 63:
{{Община Сандански}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Села в област Благоевград]]