Разлика между версии на „Богиня-майка“

м
й--->ѝ
м (замяна с n-тире)
м (й--->ѝ)
Нейната основна функция е да дарява живот, но тя е също тази, която очаква своите рожби на края на земния им път в своята утроба. В каменния век съществува широко разпространен култ към Богинята. На много места по света археолозите откриват статуетки на жени с подчертани полови белези, направени от [[камък]] или [[кост]] с общи характеристики – големи гърди и бедра и често с липсваща глава.
 
Образът на богинята-майка е главното женско божество в повечето митологии в света и един от най-ранните култове, които олицетворява почитането на женското творчество и съзидателно начало в природата. Включването на богинята – майка в кръга на митологическите представи за вечното възраждане е било причина тя да се приема като източник на жизнена сила и на безсмъртието като негова най-висша изява. Това обяснява и свързването на такива богини и различни тайни култове, при които адептите се надяват да получат вечен живот, когото те имали силата да даряват. Друга важна функция на този кръг богини ги прави покровителки на градовете, а също така и на законите и тайните знания. Този аспект на богинята – майка иконографски е изразен чрез крепостна корона на главата йѝ.
 
В древногръцкия [[пантеон]] [[прототип]] на богинята - майка е фригийската [[Кибела]] - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската [[Артемида]], критско-микенската [[Рея (митология)|Рея]], наричана и с имената Диндимена и Кубеба.<ref>H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9</ref>