Иван Каранов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 16:
| известен-с =
| награди = }} {{Личност/Политик
| категория = учител
| партия =
| убеждения =
Ред 27:
'''Иван Цветков Каранов''' е български учител, общественик, фолклорист и революционер от Възраждането, депутат в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в 1879 година.
== Биография ==
Иван Каранов е роден в град [[Кратово]], [[Македония (област)|Македония]] през декември 1851 година в семейството на кратовския чорбаджия Цвятко Стоянов от село [[Гайранци]]. По-голям брат е на видния фолклорист и академик [[Ефрем Каранов]]. Учи в родния си град, а от 1864 до 1866 - в българското училище в [[Цариград]] заедно с брат си Ефрем.<ref>[http://www.promacedonia.org/ek/index.html Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи“, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1991, стр. 9.]</ref>
В края на 1866 започва да учи в [[Роберт колеж]]. След завършването му, по настояване учителя и настойник [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]] завършва Военно-медицинското училище, но не се дипломира. Става учител в цариградските български села [[Чанакчиево (Вилает Истанбул)|Чанакча]] и [[Тарфа]]. В края на 1872 година заминава за [[Новорусийски университет|Новорусийския университет]] в Одеса при брат си Ефрем, където в 1876 година завършва славянска филология и се връща в Кратово. Жени се за Перса Протич
В 1878 година заедно с брат си взима участие в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. След края му става учител в [[Трън]], [[Радомир]] и [[Самоков]]. От 1879 година преподава в [[Дупница]], като по-късно става и директор на училището.<ref>[http://gimnaziahb.hit.bg/history.htm Официален сайт на гимназия „Христо Ботев“, Дупница.]</ref> Начначен е от губернския училищен инспектор за помощник-губернски инспектор.
В 1879 година е избран за депутат от Дупнишки окръг в Учредителното събрание приело Търновската конституция.<ref>[http://www.vas.bg/vas/ImageUpload/Adv4_2009_2.pdf Адвокатски преглед, 4, 2009, стр. 23-29.]</ref> Мести се в Кюстендил, където се установява и брат му Ефрем. Работи като учител по български език и литература в [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]], а по-късно – в реалната гимназия. Открива първата книжарница в града, в която работи синът му Страшимир Каранов, завършил Първа мъжка гимназия в София и Солунския лицей. Председател е на читалище „Братство“.
Двамата братя се занимават активно с революционна дейност. В 1895 година къщата на Ефрем става щаб на [[Трайко Китанчев]] при организирането на Четническа акция на [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция на Македонския комитет]]. Братята стават членове на Кюстендилското македонско дружество, оглавено по-късно от Ефрем. При разкола настъпил на [[Втори македонски конгрес|ІІ македонски конгрес]] Кюстендилското дружество, начело с братя Каранови остава вярно на революционната борба и подкрепя разколническия [[Македонски комитет (офицерски)|Македонски комитет]]. През февруари 1896 година Върховният комитет изпраща в Кюстендил [[Андрей Ляпчев]], който отстранява Ефрем Каранов е отстранен от ръководството.
Братя Каранови се преориентират към сътрудничество с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната организация]]. Гоце Делчев започва кореспонденция с Ефрем. През януари 1896 година се среща с братя Каранови и [[Никола Зографов]] в Кюстендил. Братята съхраняват оръжие, подпомагат пострадалите от [[Винишка афера|Винишката афера]] през 1897 година. Къщите има са изходен пункт за четите на организацията. Подпомагат бежанците от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. През 1911 година е депутат в [[5 Велико народно събрание|Петото Велико народно събрание]]<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2011/03/1911.html Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание]</ref>. През 1912 година Иван Каранов получава орден „За граждански заслуги – ІІ степен с дъбови клонки”. Умира в 1928 година в родния си град<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.318.</ref>.
| |||