Милковица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м й--->ѝ |
||
Ред 62:
- Така и така ще кажете – рекъл турчинът на своите хора. – Яшар Ефенди ще дойде да те вземе в тоя и тоя ден. Ако не искаш да тръгнеш с него, ще те остави жива, ала горко на всички от селото – къщите ще запали и хората до крак ще изколи. Така ѝ кажете – заръчал строго той и натоварил един кон с подаръци – всичките за Милка, па сетне изпратил далеко своите хора.
Вечерта, опрашени и изморени се върнали пратениците на Яшар Ефенди. Разбрал го той от думите им, че нищо не са постигнали и подаръците стоят непокътнати. Обяснили пратениците на своя главатар, че Милка не ще и дума да се отвоти да дойде в харема му, защото била сгодена и искала в селото да си остане, ала нито дума не поронил. Прибрал подаръците и наредил на най-верните си хора да бъдат готови и в уречения ден да тръгнат към селото на Милка да я вземат или да подпалят къщите.
Дните се източили за Яшар Ефенди бавно като месеци, а за Милка – бързо като часове. Залиняла тя от страх и от тревога. Не ѝ се искало да отиде в харема, но ако пък не отиде селото ще подпалят и хората ще изколят. Спомнила си тя какво казали турците, че Яшар Ефенди ще пощади селото
Дошъл определения ден. Яшар Ефенди заповядал на триста конника да си вземат пищови и ятагани и да се качат на конете. Сам той, въоръжен до зъби и накитен до чалмата със сърма и коприна, се качил на белия жребец и повел разбойниците след себе си. Разбрали те от погледа и лицето на главатаря си, че ще има грабеж, очите им кръвожадно заблестели и пришпорили конете.Стигнали до реката и, преди още да разберат какво става, Яшар Ефенди силно извикал:
- Стойте! Мълчете!
Ред 68:
Скърцал със зъби Яшар Ефенди.
- Милка е – рекъл си на ума турчинът, а сетне извикал, та да го чуят всички – Халал да са му три кесии злато на тоя от вас, който ми доведе девойката, дето пее оттатък – и той посочил с ръка селото.
Недоизрекъл думите и всички турци се хвърлили във водата, заедно с главатаря си. Като вятър нахлули те в селото, размахвали ятагани и яростно крещяли. Всички от селото се били изпокрили по къщите, пък и Яшар Ефенди бил заповядал никой друг да не закачат, само Милка да му до доведат. Кучетата така бясно лаели, сякаш предвещавали нещо страшно, което щяло да се случи. Само срещу тях от време на време изпразвали някои пищов.Изплашена от шума, Милка излязла от спретната си къщица да узнае какво става. Видяла настървените конници и проумяла, че за нея са дошли, насила да я отведат в харема на Яшар Ефенди. Тогава тя побегнала към най-дълбокия кладенец на селото, защото била решила да умре, но да остане верна на годеника си и да спаси селото.Подгонили я най-бързите конници, но преди да я хванат, тя стигнала до кладенеца и изморена се спряла. Видели разбеснялите се турци нейното лице и се спрели, смаяни от ангелската ѝ красота и от страданието що се четяло в очите
- Яшар Ефенди, ти рече, че ще оставиш селото ако не отида нито при тебе, нито при годеника си. Добре... Аз ще отида в черната земя, но пожалей селото ми.
Тя огледала с нажалени очи всички наоколо, сякаш искала да прегърне цялото село и да се прости с хората му и се хвърлила в дълбокия кладенец. Водата я погълнала като ненаситна ламя.
| |||