Света Богородица (Скопие): Разлика между версии

Църквата е разположена в скопската [[Пайко махала]], на левия бряг на [[Вардар]], близо до старото устие на [[Серава]]. Според преданията на мястото и&#768;ѝ имало следи от средновековна църква. Работата по църквата започва още в 1809 година от строителя зографа [[Дамян Янкулов|Дамян Янкулов Рензовски]] (1770 - 1834), който умира по време на строежа и храмът е довършен от синовете му.<ref>[http://www.vest.com.mk/default.asp?id=141610&idg=7&idb=2186&rubrika=Skopje Вест. "Св. Богородица" е подигната во чест на заштитничката на Скопје пресвета Богородица.]</ref> Църквата е построена на място, подарено от хаджи [[Трайко Дойчинович]], а издигането на църквата е подпомогнато и от скопския митрополит [[Гавриил III Скопски|Гавриил]], който е погребан по-късно в двора на църквата.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_2 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> На 1 май 1835 година храмът е тържествено осветен и наречен „Рождество Богородично“. Като архитектура църквата наподобява известни църкви в [[Цариград]] и [[Солун]] - трикорабна [[базилика]] от дялан камък, като западният дял е разширен с трем. Църквата е имала красив иконостас, наполовина от мрамор, наполовина от резбовано орехово дърво. [[Васил Кънчов]] пише за нея:

{{цитат|"Тя е голяма черква, градена от дялани камъни, постлана с мраморни плочи, има красив иконостас, направен до половината от хубави мраморни камъни, а от половината нагоре от орехово дълбано дърво...<ref>[http://www.promacedonia.com/vk_2/vk2_1_1.html Кънчов. Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 10]</ref> църквата била почната през 1834 г. и свършена през 1835 г. Тази църква широка, висока, зидана от дялан камък, постлана с мрамор, с мраморен иконостас, със скъпи икони, била едничката не само в цяла Македония, но нямала равна на себе си далеч зад пределите йѝ. Затова тя се прочула много и била слава на Скопие и гордост на хаджи Трайко, главния виновник за нейното съграждане. Резбата на горната половина от иконостаса била направена от прочутия по онова време дебърски майстор [[Димитър Станишев (резбар)|Станишев]], същия, що е направил по-после крушовския иконостас, който и до днес се брои за най-красива работа от тоя род. На 1 май 1835 г. новата църква била тържествено осветена и наречена „Св. Богородица“".<ref>[http://macedonia.kroraina.com/vk_2/vk2_1_9.html Кънчов. Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 133.]</ref>}}

Ктитори на църквата са известните скопски търговци хаджи Трайко Дойчинович, Йован Шишко, Петре Зелениковски, Търпе Патишкалия.<ref>[http://www.staroskopje.vestel.com.mk/sites/c30/c30crkvi.html Старо Скопие. Црквите и црковниот живот]</ref> В 1857 година видният дебърски майстор [[Дичо Зограф]] изписва и подписва осем икони за църквата, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински.<ref name="Василиев 183">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 183 }}</ref> За този храм Дичо Зограф работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. При пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.<ref name="Иконописното творештво">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2714-ikonopisnoto-tvoreshtvo-na-dicho-zograf-vo-skopje-i-skopskiot-region | заглавие = Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион | достъп_дата = 2015-03-23 | издател = [[Премин]] Портал }}</ref>

Църквата е засегната от пожар по време на [[Бомбардировки на България през Втората световна война|съюзническа бомбардировка]] на 5 срещу 6 април 1944 година.<ref name="Василиев 207"/> Част от църковната утвар е изнесена от горящата сграда и впоследствие е прибрана от църковните власти.<ref>[http://volanskopje.blogspot.com/2009/0/presveta-bogorodica-skopje-sega-i.html „Пресвета Богородица“]</ref> При бомбардировката редица имоти на Скопския диоцез на БПЦ са засегнати сериозно, като освен църквата, са пострадали и жилищните постройки обитавани от духовниците.<ref>Вългария и независимата Хърватска държава, 1941-1944, Николай Кочанков, Херон Пресс, 2000, ISBN 9545800763, стр. 69.</ref> Според [[Историография в Република Македония|македонистката историография]] църквата всъщност умишлено е запалена от българските фашистки окупатори, при което в нея изгаря част от църковния инвентар - иконостасът, олтарът и др.<ref>[http://www.staroskopje.vestel.com.mk/sites/c30/c30crkvi.html#_ftnref3 Научен проект: ''Градот Скопје и формирањето граѓанска класа помеѓу двете светски војни од етнолошки аспект'', Скопје 1993-2001]</ref> Силно повредената църква е доразрушена от [[Скопско земетресение (1963)|Скопското земетресение]] в 1963 година.

През 2018 г. в македонски медии се появява съобщение и снимка на съхранена плоча с надпис „Главната врата на Българската Народна Църква Рождество Пресвятия Богородици 20 юли 1879 г.“ В съобщението се твърди, че плочата е била монтирана на самата църква, но впоследствие е премахната и е съхранявана през годините на тайно място, за да не бъде унищожена от властите.<ref>[http://pogled.mk/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B5/ Поглед.мк. март 21, 2018, Историја под прашина – бие ли се уште некој битка за да ја скрие вистината? ]</ref>

== Литература ==

[[FileФайл:St. Bogorodica, Skopie.jpg|мини|250п|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“]]