Иван Пеев-Плачков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ 3 категории |
м интервал |
||
Ред 39:
}}
'''Иван Пеев-Плачков''' е [[България|български]] [[просветен деец]] и [[политик]] от [[Народна партия|Народната партия]]. Бивш [[министър на народното просвещение на България|министър на народното просвещението]] в периода 1900 – 1901 и 1912 – 1913<ref>{{Цураков|72}}</ref>, деловодител и секретар на БКД (1911 – 1939).
== Биография ==
Ред 45:
Иван Пеев-Плачков е роден на [[19 януари]] (7 януари стар стил) [[1864]] година в [[Копривщица]], тогава [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]] през 1882 година, след което е учител в [[Пловдив]] и [[София]] (1883 – 1900). Първоначално е преподавател по математика, а впоследствие – по български език и литература.<ref>[http://lib.sudigital.org/record/18821/files/SUDGTL-BOOK-2011-088.pdf Бръзицов, Христо]. Един час при.... т. ІІ. София, 1943. с. 105-106.</ref>
Дописен член е от 1898 година и действителен от 1900 година на Българското книжовно дружество (БКД), днес [[Българска академия на науките]] (БАН). Углавява Министерството на народното просвещение (МНП) във [[Правителство на България (20)|второто правителство]] на [[Тодор Иванчов]] и [[Правителство на България (21)|първото правителство]] на [[Рачо Петров]] (1900 – 1901).<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> След това редактор на в. „[[Мир (вестник)|Мир]]“ и сътрудник на „Периодическо списание“, „[[Училищен преглед]]“, „[[Българска сбирка]]“ и „Летопис на българското книжовно дружество“ в София (1900 – 1938).
=== Професионална дейност ===
В периода 1901 – 1910 година Пеев е деловодител на БКД, а в периода 1911 – 1939 година – негов секретар. През този период се включва по-активно в политическия живот като привърженик на Народната партия. От 1908 година работи в близкия до партията вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>Карчев, Петър. ''През прозореца на едно полустолетие (1900-1950)''. Изд. „Изток-Запад“. София, 2004. стр. 202. ISBN 954321056X</ref> През 1911 година е избран за народен представител и става подпредседател на [[5 Велико Народно събрание|V Велико Народно събрание]], след това подпредседател на [[15 Обикновено Народно събрание|XV Обикновено Народно събрание]] (1911 – 1912).
Между 1912 – 1913 година отново углавява Министерството на народното просвещение (МНП) в [[Правителство на България (32)|правителството]] на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]] и [[Правителство на България (33)|четвъртото правителство]] на [[Стоян Данев]]. Заедно с други привърженици на опозицията, през 1922 година е арестуван и изпратен в затвора в [[Шумен]] от земеделското правителство на [[Александър Стамболийски]]. Подведен е под съдебна отговорност като един от виновниците за националните катастрофи. Освободен е след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]].<ref name="ташев"/> Дядо е на философа [[Цветан Тодоров]]<ref>{{cite web | url = http://www.online.bg/kultura/my_html/2311/ctodorov.htm| title = Селянинът от Подунавието| publisher = в. Култура| accessdate = 19 юни 2008}}</ref> и на физика [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]].
Иван Пеев-Плачков умира на [[16 август]] [[1942]] година в София.<ref name="ташев"/>
| |||