Бончо Боев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м [[: ---> [[
Ред 24:
От 1894 до 1906 г. Боев преподава финанси и статистика във Висшето училище, днес [[Софийски университет|Софийски университет „Свети Климент Охридски”]], а от 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. Той е един от основателите на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]], а през 1901–1906 г. е негов председател. От 23 февруари 1906 г. до 7 август 1908 г. е управител на [[Българска народна банка]].
 
По-късно Боев участва в ръководството на банката „[[Гирдап]]“, като става един от нейните основни акционери. Близка до правителството по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], „Гирдап“ активно се включва в масовото създаване на акционерни дружества през 1917–1918 година, много от които се оказват безперспективни. „Гирдап“ участва в предприятия като [[:Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“]], „Мини Курило“, „Модерен театър“, [[Българска македонска банка]], в които значителни дялове има и самият Боев. Доклад на френските окупационни власти от 1918 година го определя като „човек от най-подозрителните от гледна точка на почтеността“.{{hrf|Аврамов|2007|508}}
[[Файл:Cherni Vrah August 1894.jpg|ляво|мини|250п|Излет на Черни връх, август 1894 г. [[Алеко Константинов]], д-р [[Кръстьо Кръстев]] и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия [[Никола Висковски]], [[Георги Хаджибонев]], [[Димитър Илков]], д-р [[Никола Червениванов]], книжарят [[Христо Олчев]] и д-р Бончо Боев]]
След войната кръгът около банка „Гирдап“ губи политическите си протекции и изпада в немилост. През 1919 г. Бончо Боев е интерниран в [[Берковица]], а на следващата година е арестуван по обвинения в помагачество на [[Иван Ковачев]], друг от основните акционери в „Гирдап“, обвиняем по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи, заради кредит, отпуснат на видния радославист [[Никола Алтимирски]]. След осем месеца в затвора Боев е оправдан.{{hrf|Аврамов|2007|509}}