Разлика между версии на „Дейвид Боуи“

13 байта изтрити ,  преди 2 години
м
{{lang-en}}; козметични промени
м
м ({{lang-en}}; козметични промени)
}}
 
'''Де&#768;йвидДѐйвид Бо&#768;уиБо̀уи''' <ref> а.„Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“ б.{{cite web| title = How to say: Bowie | publisher = BBC | url =http://www.bbc.co.uk/blogs/magazinemonitor/2007/01/how_to_say_bowie.shtml}}</ref> ({{lang-en|David Bowie}}, среща се и като '''Дейвид Бауи''', символи за произношение по [[МФА]] [{{IPA|ˈboʊ.i}}] роден като '''Дейвид Робърт Джоунс,''' на английски: ''{{lang-en|David Robert Jones''}} (8 януари 1947 – 10 януари 2016) е британски певец, композитор, мулти-инструменталист, продуцент, аранжор, художник и актьор. Боуи беше важна фигура в поп музиката в продължение на повече от четири десетилетия и е известен като новатор, особено с работата си през 70-те на 20 век. Неговият [[Андрогинност|андрогинален]] вид е един емблематичен елемент от образа му особено през 70-те и 80-те на 20 век.
 
Първият хит на Боуи „Space Oddity“ достига топ 5 на Великобритания след излизането си през юли 1969 г. След тригодишен период на експериментиране той отново се издига през 1972 г. по време на ерата на глем рока с пищния андрогинен образ на Зиги Стардъст, ръководен от хитовия сингъл „Starman“ и албума „Възход и падение на Зиги Стардъст и паяците от Марс“. Въздействието на Боуи по онова време е описано от биографа Дейвид Бъкли: „оспорва основното убеждение на рок музиката на своето време“ и „създаде може би най-големия култ в популярната култура“. Образът на Зиги се оказа един от аспектите в кариерата, белязана от преоткриване, иновация и визуална презентация.
 
[[FileФайл:David Bowie and Cher 1975.JPG|мини|вляволяво|С Шер през 1975 г.]]
През 1975 г. Боуи постига първия си голям успех в Америка с номер едно сингъла „Fame“ и хитовия албум „Младите американци“, в които певецът се характеризира като „пластична душа“. Звукът представлява радикална промяна в стила, който първоначално отблъсква много от неговите почитатели във Великобритания. След това той опровергава очакванията на американската си публика, като записва албума „Low“ с електронно звучене. Това е първият от трите албума в сътрудничество с Брайън Ино. „Low“ (1977), „Heroes“ (1977), „Lodger“ (1979) – така наречената „Берлинска трилогия“. Всички достигат британския топ пет и получават овациите на критиците. След непостоянен комерсиален успех в края на 70-те Боуи достига до номер едно във Великобритания със сингъла от 1980 г. „Ashes to Ashes“, албума „Scary Monsters (And Super Creeps)“ и „Under Pressure“ през 1981 г. в сътрудничество с [[Куийн]]. След това той достигна нов връх през 1983 г. с албума Let's Dance, където има няколко хит сингъла. През 90-те и след 2000 г. Боуи продължава да експериментира с музикални стилове, включително и Blue Eyed Soul ([[соул]] музика, в която се среща комбинация на различни стилови елементи), индъстриъл, Adult Contemporary и jungle. Последното му турне, Reality Tour, е през 2003 – 2004. Последното му изпълнение на живо е на благотворително събитие през 2006 г. На 69-тия му рожден ден (8 януари 2016 г.) на пазара излиза албумът Blackstar. Само два дни след това умира от [[Рак (болест)|рак]].
 
 
=== 1962 – 67: Ранна кариера до дебютен албум ===
[[FileФайл:David Bowie (1967).png|мини|Боуи през 1967 г.]]
Минавайки от своя пластмасов саксофон до истински инструмент през 1962 г., Боуи сформира първата си група на 15 години. Свири на китара рокендрол на местни младежки събирания и сватби. Konrads варирали между четири и осем членове, Ъндърууд бил сред тях. Когато Боуи напуска Техническото училище следващата година, той съобщава на родителите си намерението си да стане поп звезда. Майка му незабавно урежда наемането му като помощник електротехник. Разочарован от липсата на амбиции от другарите му, Боуи напуска Konrads и се присъединява към друга група King Bees. Той пише на предприемача Джон Блум и го кани да „направи за нас това, което Брайън Епстейн е направил за Бийтълс – и да направи нов милион“. Блум не отговаря на офертата, но го свързва с Лесли Конн, което довежда до първия договор за Боуи.
 
== Дискография ==
[[FileФайл:Rebel Rebel by David Bowie UK vinyl pressing.png|мини|„Rebel Rebel“, 1974]]
* ''„David Bowie“'' (1967)
* ''„Space Oddity“'' (1969)
 
== Филмография ==
[[FileФайл:David Bowie Gordon Street 001.JPG|мини|260px|Графити на „Gordon Street“, 2012 г.]]
* ''The Man Who Fell to Earth'' (1976) as Thomas Jerome Newton; received Saturn Award for Best Actor
* ''Just a Gigolo'' (1978) as Paul Ambrosius von Przygodski