Разлика между версии на „Владимир Полянов“

м
[[: ---> [[; козметични промени
м ([[: ---> [[; козметични промени)
Виден представител е на българския [[експресионизъм]] (наричан от критиката „диаболизъм„) – литературна група, към която принадлежи и младият [[Светослав Минков]]. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът му „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен за „фашистки“ от комунистическия философ [[Тодор Павлов]].
 
== Произведения ==
* Смърт. Разкази. 1922
* Комедия на куклите. Разкази. 1923
 
== Източници ==
* [[:Александър Пиндиков]], Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988
* [[Петър Величков|Величков, Петър]]. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ", год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3
* [[:Николай Аретов]], Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81
* [[:Николай Аретов]]. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. – Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53
* [[:Николай Аретов]]. Георги Цанев и спора<!-- В публикациите е с непълен член! --> за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2
 
== Бележки ==