Панчарево: Разлика между версии

'''Панчарѐво''' е село в Западна [[България]], [[София (област)|област София]], Западнаадминистративен център на район [[БългарияПанчарево (район)|„Панчарево“]] на [[Столичната община]].

Има статут на [[балнеолечение|балнеолечебен]] [[курорт]] от местно значение, утвърден от [[Министерство на здравеопазването|МинистрествоМинистерството на народното здраве]] през 1963 г. <ref>http://dv.parliament.bg/ Държавен вестник, бр. 18, от дата 2.3.2012 г.</ref> С указ от 1988 г. е определено за [[административен център]] на район [[Панчарево (район)|„Панчарево“]] на [[Столичната община]]<ref>[http://www.pancharevo.org/история-на-панчарево/ История на Панчарево]</ref>, който включва 10 села. Според Общия устройствен план на Столичната община централната част на населеното място, по протежение на [[Самоковско шосе]] и [[акватория]]та на [[Панчаревско езеро|езерото]], са обособени като зона за отдих, спорт и атракции, а прилежащите му 5 вилни зони – за висококатегорийно обитаване с нискоетажно застрояване в природна среда.

И както споменава [[Иван Вазов|Вазов]] в един свой пътепис за Софийската долина:

На 25 март 1905 г. в София се учредява дружеството „Здравец“, свързано с идеите и делото на проф. [[Иван Шишманов]], според когото грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество. Целта на организацията е да урежда летни ученически колонии за възможно най-широк кръг от деца (ученици, бедни, средно заможни и даже богати). През 1908 г. за нуждите на колонията се избира частна къща в с. Панчарево, заради добрия и здравословен климат и наличието на топли и студени води. До войните се закупува и подходящо място в Панчарево, заемащо площ от 14 дка., което е застроено със спални помещения, трапезария и кухня. При откриването ѝ присъстват 24 жени, сред които са първата жена-лекарлекарка в България, д-р Нина Берова – -Ораховац и съпругът ѝ [[Петър Ораховац]], който по товаонова време е директор на ГражданскаГражданската санитарна дирекция&nbsp;– събитие, което имало широк обществен отзвук. Приемат се предимно бедни и физически слаби деца на работници, занаятчии, чиновници, хора без дом или от многодетни семейства. Променените условия след войните и общото влошаване на здравословното състояние на подрастващите дават тласък в развитието на летните детски колонии и в национален мащаб. Дружество „Здравец“ запазва водещата си роля и като организация на колонията, и като материална база. През 20 – 30 години на 20 век там летуват около 200 – 220 деца на сезон, във възрастите между 7 и 18 г. Настоятелството предприема и битови подобрения в летния лагер, наемайки лекарка, която се грижи за почиващите. Стремежът е колонията да се превърне в целогодишна, като се преправят сградите и се оборудват няколко класни стаи и болнично отделение. За кратко време ценностите на дружеството се възприемат от местното население и създават много положителни навици в хигиенно отношение у младото поколение в селото.

По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, в Панчарево е евакуиран [[Министерски съвет на България|Министерският съвет]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 546 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>.

* '''Коле Божков''', сподвижник на [[Васил Левски|Левски]], съпровождал Апостола до Кокалянския манастир и Железница по революционни дела.

* '''Петър Панчев''', основател на Първото светско училище в селото през [[1879]] година, в собствения си дом.

* '''Стефан Панчев''', инициатор и основател на читалището в Панчарево през [[1908]] година.

* '''Димитър Пенев''', учител, родом от Пазарджик, възродител на читалищната дейност след [[Първа световна война|Първата световна война]].

* '''Д-р Александър Сметанин''', украинец по произход, участъков лекар на общината през 30-те години на [[20 век]], допринесъл най-много за подобряване на здравеопазването в района и също така за популяризирането на Панчарево като курортно селище. Наред с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество, които излизали по онова време, доктор Сметанин се грижил изключително много за повишаване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото.

* '''Трайчо Стоилов Иванов'''&nbsp;–, дългогодишен кмет, общественик и председател на читалище „Виделина“. Събирал и издал материали за историята на Панчарево, представени в книгата „Панчарево – минало и настояще“. По време на кметуването му е открита новата училищна сграда, през [[1947]] г., както и Панчаревската минерална баня.

* '''Зона за отдих „Панчарево“''' {{Основна|Панчаревско езеро|Панчаревски пролом|Панчаревски минерален извор}}

* '''Урвички крепостно-манастирски комплекс''' {{Основна|Урвич (Кокалянски)|Свети Илия (Урвич)|Панчаревски манастир}}

* Черква „Свети Димитър Солунски“ от [[1882]] г.

* Войнишки паметник&nbsp;– ([[загинали от 1912]] – [[до 1945]]) г.)

* Вековен [[чинар]] в м. „Риляник“Риляник

[[Национална гребна база „Средец“]] е специализирана за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Изградена през [[1968]] година, базата е най-старото съоръжение в България за развитие на тези дисциплини. През [[1977]] г. на езерото до София се проведепровежда Световното първенство по [[гребане|кану-каяк]], а през [[1981]]&nbsp; г. – Световното първенство за младежи във водните спортове, което е голяма гордост за селото. На брега на езерото функционира още и гребната база на Спортен клуб „Академик“.

Аматьорският футболен клуб на Панчарево се казва „Урвич“, ииграе е част отв ОФГ „София-юг“. Гребният клуб на селото се казва „Искър – Панчарево“, регистриран в Българската федерация по кану-каяк през 2007 г.

Околностите на Панчарево са свързани с началото на организирания туризъм в [[България]]. Още в далечната [[1889]] година [[Алеко Константинов]] с група негови приятели предприемат необичаен за времето си поход през с. Герман и Германския манастир, през Панчарево и Урвич, през Кокалянския манастир и хилядолетния Кръстат [[дъб]], през село [[Железница (Област София)|Железница]], чак до Черни връх, с цел да опознаят тези места в близост до София и да им се полюбуват. Удивен от красотите на Урвич и района, Алеко е обвзет от спонтанното желание да покаже това място на всички свои приятели, алпийски туристи и възможно най-широк кръг от хора. Това го провокиракара да учреди година по-късно първия туристически клуб в свободна България&nbsp;– „Урвич клуб“. Импровизира и Урвишки марш. В състава на клуба са влизали и чужденци, живеещи в София. Клубът е просъществувал седем години и всяка година на 11 май подновявал силите си, като обединявал любителите на българската природа и всички ентусиасти, участвали в масовото изкачване на [[Черни връх]] на [[27]] [[август]] [[1895]] година.

Богатство за селото са двата геотермални извора, единият (каптиран) на дъното на езерото в поречието на река Искър, а другият&nbsp; – в чешма до сградата на Панчаревската баня. Минералната вода е гореща (48 °С), с дебит 12 l/s, слабо минерализирана (0,495 g/l), хидрокарбонатнокалциева и магнезиева. Индикациите на курорта включват следните заболявания: на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични и стомашно-чревни.

* Транспортни връзки: [[Автобус]]ниАвтобусни линии от София: № 1 и 3 от автостанция „Гео Милев“ и № 4 от ж.к. „Младост I“

* Георги Каназирски-Верин&nbsp;–, „София преди 50 години. Софийските курорти“ София, 1947.

* Трайчо Стоилов Иванов&nbsp;–, „Панчарево, минало и настояще“, ИК „Булмаг“ София, 1999.