Изгрей зора на свободата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎В България: напред -> навред
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м интервал; козметични промени
Ред 8:
| бг-алт-име_2 =
| картинка = March of the Macedonian Revolutionaries.jpg
| картинка-размер =
| описание =
| префикс =
| държава = [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]
Ред 16:
| композитор = [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]]
| дата-музика = 1923 г.
| приет =
| сменен =
| химн-файл =
Ред 24:
== История на песента ==
=== В България ===
Текстът и музиката на марша са написани от [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]] през 1923 г. по поръчка на [[Тодор Александров]].<ref>[http://todoralexandrov.hit.bg/songs/izgrej.html „Марш на македонските революционери“ - текст, музика, ноти]</ref> В периода преди [[Втора световна война|Втората световна война]] маршът се изпълнява като официален химн на [[ВМРО]].<ref>Михайлов, Иван. "[http://www.promacedonia.org/im/imih_5.htm Quo vadis, Bulgaria?]", I изд. Индианаполис, Печатница “Македонска трибуна”, 1937, II изд. ИК “Витатон”, Пещера, 1996, стр. 35-44.</ref> „Изгрей зора на свободата“ традиционно се изпълнява на всички редовни събития на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] след създаването и&#768;ѝ през 1923 година.<ref> [http://www.macedonian.org/Convention/default.asp Convention - MPO Annual Convention] {{икона|en}}</ref>.
 
;Текст
Ред 55:
И тъй живѣемъ день за день...<br>
Свещени сѫ горитѣ наши,<br>
Изъ тѣхъ свободни ще измрѣмъ!
 
Тирани, чудо ще направимъ...}}
 
=== В СР и Република Македония ===
Според някои публикации в периодичния печат на Република Македония<ref name="blajevski310">Блажевски, Иван. "[http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=20322&EditionID=310 Забранетата песна ги бранува духовите. „Изгреј зора“ била бугарска и фашистичка песна]", вестник "Време", брой 310, 09. 02. 2005.</ref>, поетът [[Кочо Рацин]] се опитал да адаптира припева на песента към нововъзникващия [[македонски литературен език]] непосредствено преди убийството му през 1943 г.
 
Първото заседание на [[АСНОМ]], състояло се на 2 август 1944 година в [[Пчински манастир|манастира „Св.Прохор Пчински“]], се открива с изпяване на „Изгрей зора на свободата“.<ref>Вестник "Нова Македонија", 2 и 3 Август 1945, стр. 2.</ref> Песента става неофициален химн на новосформираната Народна Република Македония, където се изпълнява до 1948 година, когато е забранена от комунистическите власти като [[българофили|българофилска]]. И днес в Република Македония към тази песен съществува резервирано отношение.
Ред 76:
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Маршове]]
[[Категория:Военни песни]]