Криминална литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Литературни жанрове, ползвайки HotCat
м [[: ---> [[
Ред 9:
 
В България жанрът навлиза постепенно, първоначално с преводи и адаптации. През 30-те и 40-те години продуктивни автори на малки книжки, определяни като криминални романи, са Тотю Иванов Тотев, който публикува и под името Джак Оворбаг (анаграма на Габрово), Цанко Луканов (1915-1988) с псевдоним Дон Лучио, Яни Стойчев (Доктор Янс) и др. Страшимир Енчев, Стефан Бръшнаров (неизв. – 1966), Спас Икономов (1884-1947/8) и [[Павел Вежинов]] използват общ псевдоним – Е. Брин.
След края на Втората световна война и национализирането на издателствата десетина години в България практически не се публикуват криминалните романи. Жанрът се завръща с произведения на [[Павел Вежинов]], [[Богомил Райнов]] и [[Андрей Гуляшки]], които налагат нови негови разновидности, свързани с т. нар. [[:социалистически реализъм]]. Сред продуктивните автори от този период е Христо Минчев, сполучливи са опитите в жанра на [[Хаим Оливер]], [[Стефан Гечев]], който се подписва с псевдонима Венцислав Диаватов, Светослав Славчев (автор на поредицата от кратки текстове за [[инспектор Стрезов]]) и др.
 
След падането на Берлинската стена (1989) и ограниченията пред авторите и издателствата, различните жанрове, свързани с престъплението и разследването, изживяват разцвет. На най-голяма популярност се радват „вулгарните“ романи на [[Христо Калчев]]. Изявени автори на криминални четива от този период са [[Донка Петрунова]], [[Фани Цуракова]], Людмил Георгиев, [[Марин Дамянов]], [[Здравка Евтимова]] и др. Близки до криминалния роман са някои от книгите на [[Алек Попов]], [[Мария Станкова]], [[Палми Ранчев]], [[Кристин Димитрова]] и др.