Левски (област Пазарджик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без точка след м |
м [[: ---> [[ |
||
Ред 50:
=== Следи от изчезнали селища ===
Тези места били обитавани от различни етнически групи, които оставяли след себе си дълбоки следи. Известно е, че първите обитатели тук са [[траки]]те. Те живели няколко години и заслужава да се спрем на тяхното съществуване, макар и бегло. Едно от техните най-войнствени племена били бесите. Част от тях, известни под името койлалети, се заселили в Средногорието, и то предимно в южните склонове на тази планина. Проф.Батаклиев твърди, че те като добри ловци, скотовъди и рудари предпочитали както благата на планината, така и на равнината.В местата на днешните села Лесичево, Елшица, Левски и Свобода траките намерили благоприятни географски и климатични условия, допадащи на техния начин на препитание. Тук открили вековни гори, обширни пасища за отглеждане на животни, за ловуване и за добиване на руда. Това обяснява защо в землището на селото има толкова много надгробни могили следи от изчезнали селища и други старини. За археологически ценности в него пръв пише [[Стефан Захариев]] в своята книга „Татар-Пазарджишка кааза…“ (фототипно изд., С.,1970 г., стр.38). С по-голяма задълбоченост по този въпрос се произнесли известни геолози, археолози и изследователи: [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]] в книгата си „Култура и живот на праисторическия човек в България“, част II -- желязна епоха. 1930, С., с.87; В. Митков: „Материали от праисторическата епоха в България“ -- ИБН, VII, 1932/33 г., с. 3-I-368 и „Произход на куполните гробници в България“, сборник в чест на Кацаров -- Известия на Арх. институт, кн. 19 от 1959 г., [[Гавраил Кацаров]] -- „Нови паметници на религиозната история на Тракия“ на (на чужд език), LAXIV.1929 г., 303 – 324; [[Ив. Велков]] и [[Ив. Венедиков]] „Кратки вести от разни места“ -- Известия от БАН, XV,1946 г., 328 – 335; П. Детев „Новооткрити старини“ -- ГПЛНМ, II,1950 г., с.260; Д. Цончев „Материали за археологическата карта на България “ -- ГПЛНМ, I 1948 г., с.182 – 187; [[Руси Стойков]]:„Наименования на селища според турски документи“ -- статия, публикувана в „Известия на Народна библиотека“ --София,1959 г.; [[Вера Мутафчиева]]: „Поземлена собственост от турско владичество през XV--XVIII в.“;[[
* В Местността ''Оряхово''. За съществуването на такова селище, което води началото си от трако-римската епоха, с име Оряхово (в миналото), няма никакво съмнение. Този факт се потвърждава не само от наличието на една селищна могила и намерените множество керамични фрагменти, от спомени и предания, но и от проучвания на археолози и други научни работници като [[П.Детев]], [[Д.Цончев]] и др. Тук е намерена и една монета от времето на Каракала (211—-217), сечена в Сердика (дн. София)<ref>Д. Цончев, Панагюрище и Панагюрско в миналото, 1963 г., с.55 и Археологически паметници в южните склонове на Средна гора, с.18.</ref>.Това селище било разположено на около 300 м. северозападно от Караджовата воденица, между Луда Яна и Джоропаница и стигало до Студеното кладенче, на разстояние 600 – 700 м от двете страни на Цариградския път.
Ред 86:
* ''С<small>ТРАЖАРАКА</small>''. В далечното минало наоколо имало стройни, високи дървета и отделни грамадни дъбове, които наподобявали стража, охраняваща близките селища – на Вотьола и на Богданица.
Съществуват и други предания, според които тук е имало стража за охрана на споменатите селища. Селището било оградено от север с няколко могили, нещо като некропол, а от юг, където е Сарпдерският мост, било самото градище, вероятно малка средновековна крепост, за която говори и професор [[
* ''Р<small>УСАЛСКИ ГРОБИЩА</small>''. За тях също има няколко легенди. Вместността Пилиджовица и по протежение на Русалските възвишшения имало Две големи тракийски селища. Те враждували помежду си. Често се нападали и избивали. Сбиването станало дори на самия връх Руслския баир, където загинали много хора и от двете страни.В друга легенда се разказва, че по тези места се срещнали две сватби и между сватбарите станало кърваво сбиване. Загинали мнозина, заедно с младоженците. Натова място погребали избитите.А друга легенда разказва, че върху една сватба връхлетяла страшна вихрушка, която погубила повечето от сватбарите и самите младоженци. Тези нещастия станали все по Света Русалия, заради което местността получила и това име – Русалски гробища<ref>По Русалския баир и по Пилиджовица има над 200 надгобни могили. Това е било установено с помощта на Недялка Гиздова, която е била директорка на ОИМ – Пазарджик по това време.</ref>. Те са на 500 – 600 м. югозападно от Пилиджовица. Този район, на юг от Дюлите, все около Русалийския баир, е осеян с парчета от керемиди, тухли, делви и други старинни материали. Навярно и тукащното селище е било голямо.
* ''Б<small>АЙРАКТАРИТЕ</small>''. В миналото местността била покрита с вековни дъбови гори. Но по-късно били изкоренени и превърнати в плодородни земи, които през първите години дали богата реколта и получили байрака на първенството.
Ред 182:
== Националноосвободително движение ==
[[
След [[Кримската война]] (1856 г.) и започналите опити за реорганизация на турската армия по западен образец настъпило време на общ упадък на чуждоземната администрация. В Татар Пазарджишко се стигнало дотам, че било възложено на чиновника Индже Араб да приложи ТАНЗИМАТА в цялата кааза. Той заменил всички местни заптиета с арнаути; те пък, от своя страна, повикали свои събратя от Арнаутлука и за кратко време общественият ред и опазването на полските имоти е поверено на истински разбойници. Родопите и цялата Татар Пазарджишка кааза пропищели от дивашките им набези<ref>Сб."Страници из миналото на Пещера". С., 1973, с. 146.</ref>. Това принудило самото население да прибегне до самоотбрана. Най-популярни защитници на българското население в Родопите и Средногорието били [[Бейко войвода]], [[Тодор Банчев]] – Хайдутина от с. Радилово и техният сподвижник [[Георги Ангелиев]].
|