Левски (област Пазарджик): Разлика между версии

Тези места били обитавани от различни етнически групи, които оставяли след себе си дълбоки следи. Известно е, че първите обитатели тук са [[траки]]те. Те живели няколко години и заслужава да се спрем на тяхното съществуване, макар и бегло. Едно от техните най-войнствени племена били бесите. Част от тях, известни под името койлалети, се заселили в Средногорието, и то предимно в южните склонове на тази планина. Проф.Батаклиев твърди, че те като добри ловци, скотовъди и рудари предпочитали както благата на планината, така и на равнината.В местата на днешните села Лесичево, Елшица, Левски и Свобода траките намерили благоприятни географски и климатични условия, допадащи на техния начин на препитание. Тук открили вековни гори, обширни пасища за отглеждане на животни, за ловуване и за добиване на руда. Това обяснява защо в землището на селото има толкова много надгробни могили следи от изчезнали селища и други старини. За археологически ценности в него пръв пише [[Стефан Захариев]] в своята книга „Татар-Пазарджишка кааза…“ (фототипно изд., С.,1970 г., стр.38). С по-голяма задълбоченост по този въпрос се произнесли известни геолози, археолози и изследователи: [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]] в книгата си „Култура и живот на праисторическия човек в България“, част II -- желязна епоха. 1930, С., с.87; В. Митков: „Материали от праисторическата епоха в България“ -- ИБН, VII, 1932/33 г., с. 3-I-368 и „Произход на куполните гробници в България“, сборник в чест на Кацаров -- Известия на Арх. институт, кн. 19 от 1959 г., [[Гавраил Кацаров]] -- „Нови паметници на религиозната история на Тракия“ на (на чужд език), LAXIV.1929 г., 303 – 324; [[Ив. Велков]] и [[Ив. Венедиков]] „Кратки вести от разни места“ -- Известия от БАН, XV,1946 г., 328 – 335; П. Детев „Новооткрити старини“ -- ГПЛНМ, II,1950 г., с.260; Д. Цончев „Материали за археологическата карта на България “ -- ГПЛНМ, I 1948 г., с.182 – 187; [[Руси Стойков]]:„Наименования на селища според турски документи“ -- статия, публикувана в „Известия на Народна библиотека“ --София,1959 г.; [[Вера Мутафчиева]]: „Поземлена собственост от турско владичество през XV--XVIII в.“;[[:Иван Гергов]].Въз основа на техни проучвания се установиха следи от няколко изчезнали селища:

Съществуват и други предания, според които тук е имало стража за охрана на споменатите селища. Селището било оградено от север с няколко могили, нещо като некропол, а от юг, където е Сарпдерският мост, било самото градище, вероятно малка средновековна крепост, за която говори и професор [[:Иван Батаклиев]]<ref>Ив. Батаклиев, Пазарджик и Пазарджишко, С., 1969 г., с.88 и В. Радев, във в.„Септемврийско знаме“, бр. 131,1974 г.</ref>.Тя е предпазвала жителите му от вражи нападения откъм юг. Тук освен сечива -- мотика, сърп, наковалня и чукове (сега са в Пазарджишкия музей), са намерени още кюпове, тухли, зидове, водоизточници, които безспорно говорят за голямо селище. През 1968 г. при прокопаването на водопровода Попинци -- с.Левски работниците попаднали на стар водопроводен канал, направен от пръстени тръби, с посока Стражарака. Наоколо в обработваеми ниви са намерени много старинни предмети, а през 1967 г., по време на оран, тракторист попада на голям воден източник на около метър дълбочина. За това селище се разказват различни легенди и предания, много от които имат иманярски характер и са плод на фантазия, исторически недоказани <ref>Д. Цончев – цитираната книга, с. 17 и Сп. „Атеистична трибуна“, кн. 4, 1980 г., с. 87. Съкровището на Сюлейман паша </ref>.

[[:Хайдутство]]то и по този край добива голям размах през втората половина на XIX век. След Одринския мир при султан Мурад II излезли правителствени документи даващи право и на християните да търгуват. Доста български търговци вече посещавали важни културни центрове в Османската империя. Срещата им с будни и свободолюбиви хора пробуждала националното им самочуствие. Борбата за църковна независимост достигнала своя апогей. В Татар Пазарджишка кааза начело застанал един от най-просветените българи в този край – учителят Стефан Захариев. подпомогнат от родолюбци като Кара Никола Ангелов от Ветрен, а по късно и от поп Георги Тилев и поп [[:Грую Бански]], борбата от религиозна, прераснала в политическа. Увлекли се в нея и немалко жители на с. Калагларе (Долно Левски).