Трудова теория за стойността: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м [[: ---> [[; козметични промени |
||
Ред 1:
'''Трудови теории за стойността''' (на [[английски език|английски]]: в ед. ч. ''labor theory of value'' или в множествено число – ''labor theories of value, LTV'') са [[икономика|икономически]] [[теория|теории]] за стойността, според които стойността на стоките е относима към труда, необходим за тяхното произвеждане.
Различни трудови теории за стойността доминирали сред класическите икономисти, включително [[Адам Смит]] и [[Давид Рикардо]], които обаче кулуминират в [[социализъм|социалистическите]] теории на [[
== Определения за стойност и труд ==
Ред 7:
| type = content
| style =
| text = Този раздел съдържа неверни твърдения и грешен превод от английски и се нуждае от корекция, за подробности и обсъждане вижте [[
Според трудовата теория за стойността, '''стойността''', без каквито и да било дефиниращи я прилагателни, би трябвало на теория да се отнася към количеството труд, необходим за производството на всяка една пазарна [[стока]]. Както Давид Рикардо, така и Карл Маркс се опитват да определят количествено и да вложат всички трудови компоненти с цел да определят реалната цена или естествената цена на стоката <ref>напр. виж Junankar, P. N., ''Marx's economics'', Oxford: Philip Allan, 1982, или Peach, Terry „Interpreting Ricardo“, Cambridge: Cambridge University Press, 1993</ref>. За разлика от тях [[Адам Смит]] отнася стойността към търсенето и предлагането, той казва:
:„''Действителната [[цена]] на всяка вещ, това, което всяка вещ действително струва на онзи, който иска да я придобие, са усилието и затруднението, необходими за нейното придобиване. Това, което всяка вещ действително струва на онзи, който я е придобил и който желае да разполага с нея или иска да я размени за нещо друго, са усилието и затруднението, които тази вещ може да му спести и това, с което може да направи впечатление на другите хора.''“ ([[
В този смисъл, трудът при Адам Смит няма отношение към предходно извършеният труд, а това е трудът, който може да се спести, с притежаването на дадена вещ.
| |||