Илия Хаджитошев: Разлика между версии

Хаджитошев е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]]. В 1896 година завършва с единадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=94 |url= |accessdate=}}</ref> В учебната 1897-1898 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] го назначава за главен учител в Ахъчелебийска каза и за директор на прогимназията в [[Устово]], по препоръка на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]] в [[Солун]]. Хаджитошев основава първия революционен комитет в Устово, в който влизат свещеник [[Атанас Келпетков]] (Келювски), [[Дечо Стояновски]], Тодор Мавродиев, Делчо Янев, Иван Самарджиев, Стою К. Хаджичонев, Иван Сулинаджиев, Пан. Пирянски, Иго Сулинаджиев, Кячю Кундураджията, Ангел Хаджихристев, Стайко Камбура, Манол Ружин, които по-късно стават ядро на комитета на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 106 - 107.</ref> Поддържа връзка със Солун чрез уреден канал през [[Соколовци|Долно Дерекьой]], където връзки са свещеник Андон Дечев, Ив. Славов и Константин Шопов.

 

{{Br}}

Долен ред: [[Ахил Минджов]], [[Антон Кецкаров]], [[Антон Наследников]], [[Гьорче Петров]], [[Васил Дудев]];

В 1899 година Хаджитошев отказва да се присъедини към споразумението на [[Владимир Бочуков]] и [[Вълчо Сарафов]] да следват разпоредбите на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и е принуден да напусне околията.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 102 - 103.</ref> От 1899 до 1900 година е учител в [[Лозенград]] и е член на околийския революционен комитет в града. През юни 1900 година при [[Керемидчиоглува афера|Керемидчиоглувата афера]] е арестуван, осъден на 15 години и заточен в [[Паяс кале]]. Амнистиран е през март 1907 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 169.</ref>

 

* [[Антон Тошев]]

* [[Пере Тошев]]