Инфрачервена спектроскопия: Разлика между версии

'''Инфрачервената спектроскопия''' (ИЧ) е дял от [[спектроскопия]]та, обхващащ дълговълновата област на спектъра (>730 nm след червената граница на [[видим спектър|видимия спектър]]). Инфрачервените спектри възникват в резултат на вибрационното (отчасти ротационно) движение на молекулите, а именно — в резултат на преходи между вибрационните нива на основното електронно състояние на молекулите. ИЧ излъчване се поглъща от много газове, с изключение на О₂, N₂, H₂, Cl₂ и едноатомните газове. Поглъщането протича на [[дължина на вълната]], характерна за всеки определен газ, например за СО това е 4,7 микрометра.

По [[инфрачервено излъчване|инфрачервените]] спектри на поглъщане може да се определи строежа на молекулата на различни органични (и неорганични) [[вещество|вещества]] с относително къси молекули: [[антибиотик|антибиотици]], [[фермент]]и, [[алкалоид]]и, [[полимер]]и, комплексни съединения и др. Вибрационните спектри на молекулите на вещества с относително дълги молекули ([[белтък|белтъци]], [[мазнина|мазнини]], [[въглехидрат]]и, [[ДНК]], [[РНК]] и др.) се намират в [[терахерцово излъчване|терахерцовия диапазон]], и затова строежът на такива молекули се изследва с помощта на радиочестотни [[спектрометр]]и за терахерцовия диапазон. По броя и разположението на пиковете в ИЧ спектри на поглъщане може да се направят изводи за природата на веществото ([[качествен анализ]]), а по интензитета на ивиците на поглъщане — за количеството на даденото вещество ([[количествен анализ]]). Основни инструменти на ИЧ спектроскопия са инфрачервените спектрометри.