Френска революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м {{lang-fr}} |
||
Ред 156:
=== Директория (1795 – 1799) ===
{{основна|Директория}}
Според новата конституция (Конституция от година III, приета през август 1795 г.) от ноември 1795 г. законодателната власт е разделена между Съвет на старейшините и Съвет на петстотинте, а орган на изпълнителната власт е Директорията (
През първите две години е прекратен терорът от времето на [[Якобинска диктатура|якобинската диктатура]]; спрени са масовите екзекуции и са отслабени репресиите. Якобинският клуб е затворен, а опитите за въоръжена якобинска съпротива, както и заговорът на [[Гракх Бабьоф]], проповядващ насилствена борба срещу богатството, са потушени. Все пак якобинците възвръщат влиянието си в двата законодателни Съвета след разкриването на роялисткия заговор на генерал [[Шарл Пишегрю]] и отново засилват мерките против църквата и емигрантите, като извършват [[Преврат от 18 фруктидор|преврата от 18 фруктидор]] (септември 1797).
Ред 169:
Разпространението на новите идеи и извършването на реформите е тясно свързано с разцвета на политическите клубове. Те възникват още при свикването на Генералните щати и успоредно с тях стават място за обсъждане на националните проблеми. Първи създават свой клуб депутатите от Бретан (''Общество на приятелите на Конституцията''). Членове се приемат с поръчителство на някой от основателите и се плаща сравнително висок членски внос. След преместването на Учредителното събрание в Париж през октомври 1789 г. клубът избира за свое седалище бившия манастир на якобинците-доминиканци на ул. „Сент Оноре“ и започва да се нарича [[Якобински клуб]]. [[Якобинци]]те представляват лявото крило на революционното движение. Искат радикални реформи, развитие на революцията и Франция да стане република. Водачи: Максимилиан Робеспиер, Жорж Дантон, Жан-Пол Марат. На най-голяма почит са идеите на [[Жан-Жак Русо]].
През април 1790 г. е основано ''Обществото от 1789 г.'', което е с по-десни убеждения. Парижките низини се обединяват в ''Дружество на приятелите на правата на човека'', известно като Клуб на [[корделиери]]те, с основатели [[Жорж Дантон]], [[Камий Демулен]], Фабр д'Еглантин и [[Жан-Пол Марат]]. Това е единственият политически клуб, който приема т.нар „пасивни граждани“ (т.е. с нисък имуществен ценз). Корделиерите започват да издават вестник „Приятел на народа“. През 1790 г. е създадено и [[Общество на приятелите на истината|Обществото на приятелите на истината]] (
Парижките граждани създават организации на [[санкюлоти]]те, наричани „братски общества“. Те обединяват работници, занаятчии и безработни и за тях не се изисква членски внос. Първи създава такъв клуб учителят Дансар в началото на 1790 г., а впоследствие техният брой се увеличава{{hrf|Глушков|1989|104}}.
|