Мария-Антоанета: Разлика между версии

Първоначалните реакции от брака на Мария-Антоанета са противоречиви. От една страна новата дофина става доста популярна между хората, които са очаровани от красотата ѝ – тя е висока, със светла кожа, сламено руса коса и сини очи с дълбок поглед. Единственият недостатък в очарователната принцеса са типичните ѝ хабсбургски устни – продукт на поколения кръвосмесителни бракове в рода на австрийските Хабсбурги. При първата официална поява на Мария-Антоанета в [[Париж]] на [[8 юни]] [[1773]] г., в двореца [[Тюйлери]], се определя от много наблюдатели като голям успех, тъй като пред палата се събират около 50 000 души, които искат да видят Мария-Антоанета; дофината печели популярност и със своето милосърдие – при един инцидент тя лично оказва помощ на един умиращ и издейства на семейството му финансова помощ за достойно погребение.{{sfn|Fraser|2001|с=82–83; 104–106}} Не така обаче стоят нещата в двора, където Мария-Антоанета не се радва на голямо уважение: много от придворните смятат, че съюзът между Австрия и Франция няма бъдеще, а някои дори агитират за брак между френския дофин и някоя саксонска принцеса. Зад гърба ѝ придворните дами, и то най-вече дъщерите на Луи XV, известни като ''Mesdames Tantes'' (''Лелите''), наричат Мария-Антоанета ''l'Autrichienne'' (на френски:''Австрийката''„Австрийката“), което в разгара на революцията лесно е трансформирано в ''l'Autruchienne'', което е [[каламбур]] от думите ''autruche'' (''щраус'') и ''chienne'' (''хиена, кучка'').{{sfn|Fraser|2001|с=47}} Много придворни подозират, че ''Австрийката'' се опитва да влияе на краля, за да го направи роб на австрийските порядки, разрушавайки много от традициите в двора.{{sfn|Fraser|2001|с=130–31}} Отношенията на Мария-Антоанета с други придворни като [[мадам Дю Бари]] достигат до открита враждебност. Ненавистта на дофината към [[мадам Дю Бари]] рефлектира, поне на пръв поглед, върху отношението на придворните върху самата Мария-Антоанета, тъй като [[Мадам Дю Бари|Жана дю Бари]], любовница на [[Луи XV]], се ползва със силно политическо влияние във френския двор. От момента, в който научава, че Жана е убедила краля да уволни външния министър Шоазьол, който е уредил брака на Мария-Антоанета с [[Луи XVI|Луи Огюст]], неприязънта на Мария-Антоанета към [[мадам Дю Бари]] се увеличава. ''Mesdames Tantes'', които мразят [[мадам Дю Бари]] заради безсрамната ѝ връзка с баща им, чрез манипулативни интриги умело подклаждат конфликта между дофината и кралската фаворитка. Категоричният отказ на дофината да приеме Жана за своя придворна дама, на която длъжност мадам Дю Бари е назначена лично от краля, се определя от съвременници като ''„политическо самоубийство“''. Няколко месеца по-късно, след продължителен натиск от страна на майка ѝ и на австрийския министър [[Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто|граф Дьо Мерси-Арженто]], Мария-Антоанета се съгласява да разговаря с мадам Дю Бари на новогодишното тържество през [[1772]] г., макар че разговорът се изчерпва с коментара на Мария-Антоанета: „''Днес във Версай има много хора''“. [[Мадам Дю Бари]] остава впечатлена, а кризата е преодоляна. По-късно Мария-Антоанета става по-тактична с мадам Дю Бари, което впечатлява краля.