Евксиноград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м [[: ---> [[; козметични промени |
||
Ред 23:
== История и сгради на Двореца ==
[[
[[Файл:BASA-48K-1-37-43-Varna.jpg|мини|
[[
[[
[[
[[
По време на царуването на [[Иван Александър]] (1331 – 1371) [[Генуа]] прави постъпки пред [[България]] за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците създават пристанище и укрепен квартал, наречен [[Кастрици]], като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено защитено от северните ветрове. Крепостта е отбелязана в много западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал [[Владислав III]] през [[1444]] г. кръстоносци я назовават с името Макрополис.
На няколкостотин метра на север от пристанището има множество изключително лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани не само с търговията, но и такива, които се лекуват в минералните извори. По онова време българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане на самостоятелни храмове и на цели манастирски комплекси. <ref>[http://www.varnamonastery.bg/history.html История на манастира „Св. Св. Константин и Елена“ – сайт на Епархийски манастир „Св. св. Константин и Елена“]</ref> В района се заселват и много отшелници, а местността се превръща в център на духовен живот. За жителите на региона местността е свещена.
По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. част от руската войска е разположена в района, използвайки параклиса „Св. Димитър“ за [[лазарет]]. През 1832 г. тук пристигат 2 преподобни братя йеромонаси – Теодосий и Агапий Кантарджиеви от [[Велико Търново]]. Отец Теодосий организира и основава манастира „Св. Димитър“, като използва за център църквичката със същото име (''според предания при строителството
Според измерването, извършено през 1909 г., специално за стопанството на „Св. св. Константин и Елена“, манастирът притежава 1600 декара ниви, градини, лозя, жилищни и дворни места, паркове и горички и празни места. До 1860-те години манастирът е общо притежание на християнското население във Варненската околия без разлика на народност, понеже е поддържан с общи средства. За създаване на имотите, както и за ползването им, са избирани настоятели – българи и гърци. През зимата на 1866 г. йеромонах Агапий умира, а през лятото на 1867 г. умира и игуменът на „Св. Димитър“ йеромонах Теодосий. След тяхната смърт за кратко време ги замества свещеник Константин Дъновски, като служи и в 2-та манастира. Дотогава в манастирите се извършва богослужение на църковнославянски и гръцки език в зависимост от нуждите и присъствието на едни или други богомолци. След 1867 г. в „Св. Константин“ служат само гръцки свещеници на гръцки език, а „Св. Димитър“ е използван за градски увеселения и за [[гостоприемница]]. Ежегодно е отдаван под аренда. С циркулярно писмо от 1 ноември 1865 г. гръцката патриаршия заграбва всички имоти, които остават нейни чак до след Освобождението на България.
Ред 47:
Избата на двореца е създадена още през 1891 г. за нуждите на княз [[Фердинанд|Фердинанд_I]], семейството и височайшите му гости. Тя заема 2 нива под земята и досега произвежда високо-качествени евксиноградски бели [[вино|вина]] (12 вида) и [[коняк]] (7 вида), сред които и прочутия „евксиняк“. Смята се за една от най-добрите в България.
Други забележителности са оранжериите с над 310 вида растения, царската конюшня „Щала“ (от [[немски език|немски]] – ''[[
Слънчевият часовник пък е подарък на цар Фердинанд от британската кралица [[Виктория (Обединено кралство)|Виктория]] в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.
Ред 58:
== Дворцов парк ==
[[
[[
[[
Една от най-красивите страни на Евксиноград е неговият парк. Той заема над 550 дка от общо 800 на резиденцията. Първоначално цялата територия от местността Траката до нос Чаталташ са оградени с триметрова каменна стена с обща дължина 3 км. Строителството на парка започва през 1888 г. по проект на френския дендролог Ноймайер от Горската академия в Тарант – Германия, като първият етап обхваща времето 1890 – 1914 г. Последователно върху парка работят французинът Жан Ман Мориезе и чехите Антон Краус и Йозеф Крежан. Дейно участва и българинът Димитър Георгиев. Началното планиране е дело на френските паркостроители Едуард Андре и Анри Мартине. След това по него работят и други френски архитекти и озеленители.
Ред 125:
== Външни препратки ==
{{commonscat|Euxinograd|Евксиноград}}
* [http://www.euxinograd.bg официален сайт]
* [https://www.youtube.com/watch?v=eEXSdawvuJ0 Видеоклип на 3D модела на двореца]
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1784 ''„Евксиноград“''], journey.bg
| |||