История на българското книгопечатане: Разлика между версии

 

През 1507 г. излиза „Служебник“ под пресата във влашко [[Търговище (Румъния)|Търговище]]. Според мнението на [[Петър Илчев]], точно тази печатна книга на [[Йеромонах Макарий]] трябва да се зачита за първата българска такава, а не [[инкунабула|инкунабулите]] от Цетине, независимо че Григорий Цамблак е български писател. <ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/L_Ilieva_BG_ezik_i_kfmparativna_lingvistika.pdf БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ПРЕДИСТОРИЯТА НА КОМПАРАТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА И В ЕЗИКОВИЯ СВЯТ НА РАННИЯ ЕВРОПЕЙСКИ МОДЕРНИЗЪМ стр. 60]</ref>

В Грачаница работи и [[Яков Крайков]]. Други центрове за кирилско книгопечатане [[Венеция]], [[Милешево]], [[Горажде]], [[Руйно]] в [[Западна Херцеговина]] и [[Белград]]. Кирилски печатници има и във [[Влашко]] – в [[Търговище]]; в [[Молдова]] – в [[Сучава]] и в [[Трансилвания]] – [[Брашов]]. До 19 век в румънските земи се печати на [[румънска кирилица]].