|
| портрет =
| портрет-описание =
| категория = духовник
| описание = български духовник
| роден-място = [[Гевгели]], [[Османска империя]]
Йероним Стамов е роден на 5 ноември 1888 година в град [[Гевгели]], тогава в Османската империя, днес в [[Република Македония]], с кръщелно име Михаил. Завършва основно образование и първи прогимназиален клас в родния си град, а през 1901 година постъпва в [[Солунска българска семинария|католическата семинария на лазаристите]] в [[Зейтинлък]]а, [[Солун]]. След завършването си, преподава в училището.<ref name="Стамов 322">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 322|url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 2015-09-28}}</ref>
На 17 юни 1912 година е ръкоположен от епископ [[Епифаний Шанов]] за свещеник в католическата църква „[[Св. св. Петър и Павел (католическа църква в Енидже Вардар)|Св. св. Петър и Павел]]“ и след това е назначен за архиерейски наместник в [[Енидже Вардар]].
На 11 май 1914 година по време на тържествената служба в чест на [[Кирил и Методий]] в „Св. св. Петър и Павел“ е арестуван от гръцките власти заедно с другите двама свещеници - Траян (Трайко) Хр. Калинчанов и Атанас Бабаев, тримата учители от униатското училище и 22 миряни. След три дни част са освободени, а останалите 16 души, включително свещениците и учителите са затворени в [[Бер]] и са обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Йероним Стамов е експулсиран в [[Сърбия]], Траян Калинчанов е заточен в Солун, а на Атанас Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар.<ref name="Елдъров 95">{{cite book |title= Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване |last=Елдъров |first=Светлозар |year=2002 |location=София |pages= 95 |url= http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf|accessdate=2015-09-30}}</ref>
=== Обществена дейност ===
През 1922 година се завръща в София, където участва в конструирането на [[Македонска католическа лига|Македонската католическа лига]], а през 1923 година замества на председателското ѝѝ място [[Кочо Хаджириндов]]. Заради отказа си да участва в една одринска униатска инициатива от края на 1923 година е обвинен от тракийци, че е превърнал Македонската католическа лига в „лично свое средство за реклама като католически фактор и македонско политическо величие“. През 1924 година Йероним Стамов участва в тричленна делегация като представител на [[Македония (област)|Македония]] заедно с проф. [[Никола Киров (професор)|Никола Киров]] за България и д-р [[Иван Панеков]] за [[Добруджа]]. Тримата участват в конгреса на Съюза на дружествата на [[Общество на народите|Обществото на народите]] в [[Лион]], [[Франция]]. Участва и в благотворителна дейност сред бежанците и поддържа близки отношения с Националния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] в България. През 1926 година е упълномощен от лигата да представлява интересите на македонските българи пред политическите и обществените среди в Италия. Делегат е на конгреса на СМЕО през 1925 година и на конгреса на Съюза на католическите дружества в България през 1927-1928 година. През 1930 година по негово предложение Македонската католическа лига изпраща специално изложение за съдбата на македонските българи до Обществото на народите, а през 1931 година подпомага инициатива на католическата и православната общност в България за съвместна петиция до Обществото на народите, с искане за даване на права на българите в Гърция и Югославия. През 1933 година се установява в пловдивското село [[Куклен]] и предприема инициатива за формиране на католическа община, заради което влиза в остър конфликт с представителите на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], но не се отказва и скоро след това открива униатския храм „Св. св. Кирил и Методий“ в селото с 500 души енориаши<ref>[http://www.catholic-bg.org/?act=content&rec=121 Общността на католиците от източен обред], http://www.catholic-bg.org, посетен на 9.10.2013 г.</ref>. След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] е интерниран временно в [[Асеновград]], а по-късно лично по нареждане на [[Кимон Георгиев]] е въдворен в [[София]]. След освобождението на част от Македония по време на [[Втората световна война]] Йероним Стамов пътува из Македония, посещава Солун и прави неуспешен опит да възстанови част от българските униатски общности там. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година възстановява Македонската католическа лига на 21 януари 1945 година и отново е неин председател, но дейността и продължава до началото на 1947 година, когато е заличена от властта на [[Отечествения фронт]]. Йероним Стамов умира на 15 януари 1949 година в католическата болница в Пловдив<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/78-Eldarov-10-2-3.pdf Елдъров, Светлозар. Йероним Стаматов - Самотният войн на Македония, в: Библиотека, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2010, бр. 2-3, стр. 81-86.]</ref>.
== Бележки ==
|
