Йосиф Нюйоркски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
|||
Ред 1:
{{Личност
| име = Йосиф I
| категория = епископ
| портрет =
| описание = български духовник
| роден-място = [[Искър (град)|Махалата]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
Ред 11:
== Биография ==
Роден е на 11 април 1907 година в плевенското село Махалата, днес град [[Искър (град)|Искър]], България, със светското име '''Величко Диков Иванов'''. Учи в Махалата, четвърти и пети гимназиален клас завършва в [[Плевен]], а шести в [[Долни Дъбник]]. През 1924 година започва да учи в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], която завършва през 1930 година. През есента на същата година започва да учи в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], който завършва през 1934 година. От ноември същата година е назначен за секретар на [[Рилски манастир|Рилската обител]], където на 18 май 1935 година митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]] го подстригва в монашество с името ''Йосиф'' под духовното старчество на митрополит [[Паисий Врачански (Българска патриаршия)|Паисий Врачански]]. На следващия ден 19 май митрополит Паисий го ръкополага за [[йеродякон]]. От октомври 1935 година йеродякон Йосиф е назначен за епархийски проповедник във [[Врачанска епархия|Врачанската епархия]]. На 6 април 1936 година митрополит Паисий го ръкополага за йеромонах, а скоро след това е назначен за секретар на Врачанската митрополия. През учебната 1938/1939 година специализира в Германия.<ref name="Цацов 267"/>
След завръщането си в България, от 1 януари 1939 года е назначен за [[протосингел]] на Врачанската митрополия. На 6 (19) декември 1939 година, по решение на Светия Синод, във врачанския катедрален храм „[[Свети Николай (Враца)|Свети Николай]]“ е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Паисий Врачански. От края на юли 1941 до 15 септември 1942 година архимандрит Йосиф е протосингел на Пловдивската митрополия. От 15 септември 1942 година е назначен за началник на Културно-просветния отдел при Светия синод.<ref name="Цацов 267"/>
Ред 19:
От септември 1945 година до август 1946 година е уредник на Синодалната библиотека и издания, а от август 1946 година отново е началник на Културно-просветния отдел на Синода и председател на Съюза на православните християнски братства.<ref name="Цацов 267"/>
От 15 юни 1947 година е ректор на преместената в Бачковския манастир [[Пловдивска духовна семинария]].<ref name="Цацов 267"/> Току-що поел поста си ректор е поставен в изключително притеснено положение поради избухнал пожар в Бачково. Училището остава без покрив, а и в цялата епархия не се открива ни една църковна сграда или манастир, която да приюти семинарията. Той се заема с непосилната задача да върне семинарията в [[Пловдив]], част от сградите на която са вече освободени от една военна част. Властите обаче красноречиво му дават да разбере, че това няма да стане, определяйки сградите на семинарията за нуждите на новооткрития тук Агрономически факултет на [[Аграрен университет|Аграрния университет]].
Ректор е на семинарията до обединението ѝ със Софийската през януари 1951 година, когато става [[протосингел]] на Софийската митрополия. От 1 януари 1952 година е назначен за началник на отдела за Духовен надзор на ставропигиалните манастири при Светия Синод, а от 1 януари 1954 година е преназначен за началник на новообразувания отдел за Богослужебен и духовен надзор.<ref name="Цацов 267"/>
| |||