Ветово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 38:
Ветово е древно селище. Споменава се в османотурски извор от 1530 г., като част от Никополския санджак. По време на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година трима души от Ветово се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.</ref>
До Освобождението във Ветово живеят много малка част българи. Първата компактна група българи идва във Ветово през 1880 г. от село Топчии, Разградско (общо 14 семейства). Пак през 80-те на XIX в. идват и други български семейства от селата Нисово, Костанденец, Божичен, Осенец, Кривня, Иваново, Червен. Друг етнос, татарите (кримските татари) идват във Ветово още след Кримската война (1853-1856 г.). Ветовският краевед и поет Димитър Христов Ковачев (Димитър Вятовски) допуска, че има още няколко вълни през 60-те на XIX в. Обща характеристика на селото прави Емине Махмудова Абдиева (1858 - 1954 г.), жителка на Ветово, която я описва през 70-те на ХIX в. :
"Село Ветово е било разположено само в махала "Долна" и в част от сегашната махала "Копеле". В него живеели няколко фамилии : Караахмедови, Кьомюрджиеви, Махмудови, Пехливанови, Карапанлиеви, Писанцалиеви, Янъкови, Камберови и други ... Тогава тези фамилии са ползвали само два кладенеца, които по онова време се намирали в края на селото."
| |||