Владислав III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
След победоносните кампании на Хунияди срещу войските на султан [[Мурад II]] през [[1442]] – [[1444|1443]] г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши [[Османската империя]] и да се освободи [[Йерусалим]]. През Октомври 1443 Владислав Ягело и Хунияди събират 20 – 25 000 международна армия, като основата ѝ са 12 – 15 000 души от полски и унгарски рицари и оръженосци, подчинени на на Владислав III и Хунияди. В нея са включени 5000 власи на воеводата Влад Цепеш – Дракула, както и 500 щвейцарски стрелци, както и известен брой италиански кондотиери *. Тактиката на Хунияди е когато кръстоноците се установят на стан, те да се обграждат от каруците, а швейцарските стрелци да застават по тях и да бдят за бързата османска конница, а рицарите да са по средата на загражденията.
Кръстоносците завладяват Ниш, и подпомагани от местното българско население, стигат чак до София. Походът обаче се забавя твърде много и през ранния ноември студ сковава София. Мъглите на Ихтиманското поле и снега принуждават Ягело и Хунияди да се изтеглят. Османците изливат гнева си на българите. На следващата 1444 година Ягело и Хунияди потеглят на Втори [[
Кръстоносците се отправят към [[Варна]] (откъдето искат с кораби да се прехвърлят в Цариград), но междувременно Мурад II успява да се справи неочаквано бързо със своя опонент в Азия. Именно тук – във Варна – става решителното сражение. Поради несъгласуваност на действията между съюзниците и двойната игра на Република Венеция, която все още привижда Византия за свой най-голям враг, венецианците прехвърлят османската 100 000 армия във Варна срещу 25 000 кръстоносна армия**.
| |||