Ветово: Разлика между версии

До Освобождението във Ветово живеят много малка част българи. Първата компактна група българи идва във Ветово през 1880 г. от село Топчии, Разградско (общо 14 семейства). Пак през 80-те на XIX в. идват и други български семейства от селата Нисово, Костанденец, Божичен, Осенец, Кривня, Иваново, Червен. Друг етнос, татарите (кримските татари) идват във Ветово още след Кримската война (1853- – 1856 г.). Ветовският краевед и поет Димитър Христов Ковачев (Димитър Вятовски) допуска, че има още няколко вълни през 60-те на XIX в. Обща характеристика на селото прави Емине Махмудова Абдиева (1858 - – 1954 г.), жителка на Ветово, която я описва през 70-те на ХIX в. :

"Село Ветово е било разположено само в махала "Долна"„Долна“ и в част от сегашната махала "Копеле"„Копеле“. В него живеели няколко фамилии : Караахмедови, Кьомюрджиеви, Махмудови, Пехливанови, Карапанлиеви, Писанцалиеви, Янъкови, Камберови и други ... Тогава тези фамилии са ползвали само два кладенеца, които по онова време се намирали в края на селото."

Предполага се, че първото училище във Ветово е турското училище, но от кога то е съществувало не се знае. Първоначално обучението ставало в джамиите, където е имало специални стаи. Един от първите учители в турското училище бил Сали Пехливанов. От 1 януари 1947 г. Частното турско основно училище става Държавно малцинствено турско основно училище "Назъм„Назъм Хикмет"Хикмет“. През 1880 г. в селото е основано и първото българско училище, което се помещавало в частна къща. Пръв учител бил даскал Минчо, който бил учител и шивач. Други учители в това училище са били Станчо Друмев Джамбазов (1882- – 1883 г.) и Иван Пинтев (1883 г.). През 1884 г. започнало строежът на сградата на училището, като средствата се осигуряват от дарения. През 1885 г. строежът е завършен и учебната 1885/86 г. занятията се провеждат в новото училище. На 22 декември 1900 г. в сградата пламнало пожар, което унищожило всичко. През 1912 г. поради нарастващия брой на учениците възниква и първоначалното училище "Христо„Христо Ботев"Ботев“. През 1920/21 г. е открита и прогимназията "Васил„Васил Левски"Левски“, която на 5 септември 1953 г. се обединява с начално училище "Хр„Хр. Г. Данов"Данов“ под името НОУ "Васил„Васил Левски"Левски“. На 1 януари 1960 г. НОУ "Васил„Васил Левски"Левски“ се обединява с НОУ "Назъм„Назъм Хикмет"Хикмет“. Друго училище, което е съществувало във Ветово е Допълнителното земеделско училище, разкрито на 5 ноември 1939 г.

Народно читалище "Селска„Селска пробуда" -пробуда“ – с. Ветово е учредено на 22 февруари 1909 г. и е член на Русенския околийски читалищен съюз и Върховния читалищен съюз. Читалището има библиотека и читалня, урежда сказки и четения, литературно-музикални вечеринки и утра, театрални представления, вечерни и неделни образователни и професионални курсове. В читалището се организират художествени и промишлено-стопански изложби, екскурзии за членовете. По време на Първата световна война читалището временно прекратява дейността си, поради мобилизацията на всички членове, но на 22 декември 1918 г. тя е възстановена. Читалище "Селска„Селска пробуда" -пробуда“ – с. Ветово продължава дейността си и след 1944 г. До 1950 г. издръжката на читалището идва от наемите на читалищните ниви. През 1954 г. читалището се преименува "Н„Н. Й. Вапцаров"Вапцаров“ с. Ветово.

Във Ветово има една църква, две джамии и един месджит. Джамията, намиращата се в центъра на града е построена през около 1667 г. Нейното минаре е срутено след земетресението от 1977 г. През 1903 г. с общи усилия на всички етноси от Ветово е построена църквата "Св„Св. Иван Рилски"Рилски“. През 1925 г. е построена т.нар. "Татарска„Татарска джамия"джамия“.

Към края на XIX в. и началото на ХХ в. във Ветово се създава местната структура на политическата партия БЗНС (през 1899 г.) от Стойко Йорданов и Станчо Андреев. През 1900 г. главно в Североизточна България се провеждат масови протести на селяните, които се противопоставят срещу натуралния данък, въведен от правителството на Тодор Иванчов (1899- – 1901 г.). В [[Русе|Русенски]]нски окръг сражения между селяните и войската стават в с. [[Тръстеник]], където се събират четири-пет хиляди души от съседните села, включително и от Ветово.

Идеите на комунизма във Ветово идват с Георги Михайлов Георгиев (Арабаджи Георги), преселил се в селото от Осенец през 1903 г. Друг разпространител на идеите на комунизма става Ганчо Кошовски, завърнал се от САЩ през 1910 г.

Във трите войни за национално обединение (Балканските от 1912- – 1913 и ПСВ 1915- – 1918 г.) ветовчани дават общо към 101 жертви.

ТКЗС във Ветово е създадено на 13 август 1945 г. На 4 септември 1974 г. селото е обявено за град.

4. Иван Пинтев (1903 - – ?)

16. Петър Великов Папурлиев (1961 – 1964 г.)

2) 2007 – 2011 г.

През 1934 г. (към 31.12) - – 28 941 души.

През 1946 г. (към 31.12) - – 27 793 души.

През 1956 г. (към 1.12) - – 25 894 души.

През 1965 г. (към 1.12) - – 26 313 души.

През 1975 г. (към 2.12) - – 24 738 души.

През 1985 г. (към 4.12) - – 22 758 души.

През 1992 г. (към 4.12) - – 21 017 души.

През 2001 г. (към 1.03) - – 18 774 души.

През 2011 г. (към 1.12) - – 12 450 души.

Население на гр. Ветово

През 1934 г. - – 5327 души.

През 1946 г. - – 4989 души.

През 1956 г. - – 4969 души.

През 1965 г. - – 5372 души.

През 1975 г. - – 5532 души.

През 1985 г. - – 5589 души.

През 1992 г. - – 5287 души.

През 2001 г. - – 5000 души.

През 2011 г. - – 4417 души.

Димитър Христов Ковачев (1927 - – 1986 г.) - – български поет и белетрист.

Христо Георгиев Вишанов (1937 - – 1959 г.) - – български автор и поет.

Велико Иванов Пенчев (р. 1934) - – полковник от запаса.

Станчо Андреев (ок. 1877 - – 1965 г.) - – общественик, народен представител в Пето Велико Народно събрание (1911 г.), издигнат от БЗНС.

Д-р. Ибрям Халилов Караманов - – ветеринарен лекар и народен представител в Девето народно събрание (1986- – 1990 г.)

Д-р. Андриан Иванов Райков - – ветеринарен лекар и народен представител в 44-то Народно събрание.