Кавказки фронт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎top: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{друго значение|фронта, част от Близкоизточния театър на ПСВ|подразделението на Червената армия от 1917 г.|Кавказки фронт (армия)}}
 
'''Кавказкият фронт''' ({{lang-ru|Кавказский фронт}}) е наименование на полето на военни действия от [[Кавказка кампания|Кавказката]] и [[Персийска кампания|Персийската кампания]] на руските военни части срещу [[Османската империя]]. За руските войски те са отделни театри във [[Първата световна война]].
 
Първият главнокомандващ на [[Кавказка армия (Първа световна война)|Кавказката армия]] е [[Иларион Воронцов-Дашков]], а след него главнокомандващ е [[Николай Юденич]].
Ред 9:
Една турска офанзива би имала отвличащ ефект за прехвърляне на руски сили от Полша и Галиция и [[Германска империя (1871 – 1918)|германските]] военни съветници я одобряват.<ref name=caven>Eugene Hinterhoff, ''The Campaign in Armenia. Marshall Cavendish Illustrated Encyclopedia of World War I'', vol ii, pp. 499 – 503.</ref> Германия снабдява турската Трета армия с необходимото снаряжение за битката.<ref name="Pollard">A. F. Pollard. ''A Short History Of The Great War''. chapter VI: The first winter of the war.</ref> Незабавната цел на т.нар. турска Кавказка кампания е да си върне [[Артвин]], [[Ардахан]], Карс и [[Батуми]], а по-дългосрочната – да открие пътя към [[Тбилиси]] и да инициира бунт сред кавказките мюсюлмани.<ref name="caven"/> Друга турско-германска цел е да се отреже пътя на руснаците към петролните ресурси около Каспийско море.<ref name="oilfactor">The Encyclopedia Americana, 1920, v.28, p. 403.</ref>
 
След като на 2 ноември Русия обявява война на Турция, руските войски пресичат границата с Османската империя в т.нар. офанзива на Бергман ({{lang-tr|Bergmann Atağı}}; {{lang-ru|Берхманнский прорыв}}). Завързват се сражения в направлението Кьоприкьой. На десния фланг под командването на генерал Истомин руснаците настъпват към Олту. На левия фланг казаци под командването на генерал Баратов настъпват към [[Алашкерт]] и персийски Азърбайджан, след като форсират река [[Аракс]]. Това са кюрдски райони, където турците обявяват мобилизация и формират кюрдска конница. В отговор на руската офанзива турската Трета армия започва контранастъпление. След завързалите се боеве руските войски попадат под заплаха от обкръжение от двата фланга, но получават подкрепления и избягват опасността. Боевете продължават до 29 ноември и в тях руските войски понасят тежки загуби и спират настъплението.
 
В същото време турците също нахлуват на руска територия. На 5(18) ноември 1914 г- руските войски напускат град [[Артвин]] и отстъпват към Батуми. Със съдействието на въстаналите срещу руските власти [[аджарци]] цялата Батумска област преминава под турски контрол, с изключение на Михайловската крепост и Горно-Аджарския участък на Батумски окръг, както и град [[Ардаган]] от Карска област и значителна част от Ардагански окръг. На окупираните територии турците със съдействието на аджарците извършват масови убийства на [[арменци]] и [[гърци]].<ref>[http://www.regnum.ru/news/1236705.html Давид Мартиросян: Трагедия батумских армян: просто „резня“ или предвестник армянского геноцида?]</ref>
[[FileФайл:Война Россіи съ Турціей.jpg|thumbмини|Руски плакат от 1915 г.]]
 
След първите сражения, Саръкамъшкият отряд на руската армия се оказва откъснат напред от основните сили. Турското командване решава да се възползва от това и на [[22 декември]] 1914 г., започва настъпление към стратегически разположения [[Саръкамъш]], създавайки тежка ситуация за руските войски. В хода на ожесточените боеве, руснаците успяват да удържат града (на [[31 декември]] турските войски получават заповед за отстъпление), и на свой ред преминават в настъпление на 3 януари 1915 г. [[Битка за Саръкамъш|Саръкамъшската операция]] завършва с тежко поражение на 3-та турска армия, която губи 90&nbsp;000 убити, ранени и пленени, и 60 оръдия.