Бюджет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 9x тире, 5x кавички, 5x нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{експерт}}
'''Бюджетът''' ({{lang-en|на=от
== Държавен бюджет ==
{{Бг-ограничен}}
Държавният бюджет е основното звено в рамките на консолидирания държавен бюджет. Той се приема със специален закон всяка година и в него се отразяват приходите и разходите на държавата. Това е хазната на държавата, в която постъпват като приходи средствата от основните корпоративни данъци, данъка върху консумацията, акцизите, митата, данъците върху доходите на физическите лица и др. От нея се изразходват средства за
В държавния бюджет намират отражение няколко подбюджета – републиканския бюджет, бюджета на народното събрание, бюджета на съдебната власт.
Историята на възникване на бюджета в отделните страни е много интересна и пряко свързана с живота и особеностите в развитието на държавата и управлението на съответните общества.
Смята се, че първи наченки на бюджетоподобни практики се забелязват още в древна Гърция и Рим. При източнославянските племена началото се полага с образуването на първите племенни съюзи и княжества в периода – IV-VII век. Неминуемо бюджетът се свързва с възникването на държавата и нейното финансиране. През различните етапи в развитието на обществата попълването на хазната на владетеля се извършвала по различни начини.
В България първият бюджет е съставен след Освобождението на страната от османска власт и обхваща периода 1.03.1879 – 1.03.1880 г. По това време все още в България няма официално приета българска парична единица, затова той е съставен във френски франкове. Особеното е, че този бюджет има само разходна част. Бюджетът за периода 1881
Икономическите параметри на бюджета до голяма степен са свързани с икономическата програма на онази политическа сила, която е спечелила изборите и има правото да формира правителство. Ето защо бюджетът следва да се разглежда и в политически аспект. В епохата на централизирана икономика и планово стопанство бюджетът на държавата отразяваше икономическата програма на единствената политическа сила (в България от 1944 г. до 1989 г. това бе БКП). При парламентарно-демократична форма на държавно управление и пазарно стопанство, в което има множество партии или политически плурализъм, бюджетът на държавата е финансов израз на икономическата програма на политическата сила, която е спечелила изборите и има правото да формира правителство.
В правен аспект бюджетът в света се разглежда по два начина –
Чрез бюджета цялата дейност на правителството се поставя под контрол. Бюджетът е средство за управление на [[финансова икономика|финансовата икономика]] и има следните функции:
* Административно-контролна
* Парламентарно-контролна
* Икономическа и политическа
Към видовете бюджет също може да добавим и:
* бюджет на министерствата;
* специфичен бюджет
* регионален;
* брутен и нетен бюджет.
С отделен бюджет са
=== Закон за бюджета ===
Line 52 ⟶ 55:
=== Бюджетен процес ===
Бюджетен процес – бюджет на министерски съвет, изпраща се в НС от МС, а не от Министерство на финансите. Една от задачите на МФ е да разработи бюджетна прогноза за съответния период, закона предвижда да е 3-годишен период, като тази прогноза е на база на разработки на самото МФ, разработки на редица институции, наши и международни ([[МВФ]], [[Световна банка|СБ]]). В основата на тази бюджетна прогноза е очакването на динамиката на [[БВП]], ще има ли промяна в него, какво ще бъде нивото на цените, респ. инфлацията, каква да бъде политиката на доходите, безработицата, очакваните лихвени нива, очакванията на котировките на основните валути и т.н. Първо се прави очаквания за световната икономика, после за националната. На база на тези прогнози и на политиката на правителството, се правят указания до всички, които имат управление в съответните бюджети – казва се каква ще бъде средната, максималната заплата, безработицата и т.н. Исканията са три пъти повече от възможностите. Едно правителство трябва да има всички действия, които трябва да са извършени, и после да се определят разходите. Парламентът има специализирани комисии. Всяка комисия обсъжда бюджета на частта, в която е специализирана. Но три комисии гледат по-мащабно на нещата – правната комисия, по бюджет и финанси и икономическата комисия. Дава се определен срок, в който комисиите трябва да направят своите становища, когато комисиите обсъждат съответните части, те канят специалисти и се води дискусия и всяка една комисия е длъжна да изготви писмено становище и го праща в комисията по бюджета и финанси. След което бюджетът се внася на първо четене в пленарната зала и се гласува блок, като още тогава се дават становищата на отделните комисии. Ако се приеме бюджетът обикновено е в реда, в който е внесен. Дава се нов период, в който трябва вече съдържателно да са обсъдени всички предложения и изказвания и вече при второто четене започва същинското разглеждане на бюджета ред по ред и всички предложения се гласуват едно по едно. Когато се гласува бюджетът първо приходите, разходите, салдото, и като бъдат приети тези параметри се започва детайлно, дума по дума. И когато се гласува, публикува се в държавен вестник и приема силата на закон. Изпълнението на бюджета се възлага на Министерски съвет, т.е. той започва да дава указания за изпълнението на бюджета. Органът, който съблюдава стриктното изпълнение е Сметната палата.
Line 60 ⟶ 62:
=== Централни и местни бюджети ===
Централните бюджети са на национално, централно равнище, които обхващат финансовите планове на националните органи на управление, министерства, съдебната система, общественото осигуряване, и др.
Line 67 ⟶ 68:
Общините са автономни да правят своите бюджети, така че те се разработват от общинската администрация под ръководството на кмета, и после се дискутира от общинския съвет. Дават се указания по разработването на бюджета. Разработват се различни варианти. Започват да се дискутират януари-февруари, дори март. Правят се по-късно от държавните бюджети защото много от общините разчитат на средства от държавния бюджет. Полага се много труд за т. нар. финансова децентрализация – т.е. да се даде повече власт, но понеже има дейности, за които носи отговорност държавата по конституция, т.нар. държавни дейности в областта на здравеопазването, образованието, соц. дело, култура – действия, които държавата е делегирала да бъдат изпълнявани от общините, и именно за тях държавата трябва да осигури финансирането им. Проблем е остойностяването на делегирането. Има стандарти – за издръжка на един ученик, на ч легло и т.н. Чрез държавния бюджет се делегират тези дейности. И понеже общините са различни от държавния бюджет към бюджета на общините има няколко трансфери:
# обща субсидия – субсидията, която трябва да покрие делегираните от държавата дейности
# Изравнителна субсидия – всички общини, които имат общи приходи под средните за страната получават изравнителна субсидия, за да може да се намали този дисбаланс във финансовите възможности на общините.
# Изграждане на пътната мрежа и снегопочистване
|