Гренадир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{без източници}}
[[Файл:Hohenfriedeberg - Attack of Prussian Infantry - 1745.jpg|мини|400px|Атака на [[Прусия|пруски]] гренадири в битката при [[Хохенфриденберг]], [[4 юни]] [[1745]] година.]]
'''Гренадири''' (
През [[Първа световна война|Първата]] и най-вече по време на [[Втората световна война]] отделенията с гренадири се превръщат в тежко-пехотни и танково-гренадирски дивизии.
Ред 11:
[[Файл:Grenadier Guards.jpg|мини|270п|[[Великобритания|Британски]] гренадир, края на [[XIX век]].]]
През [[1667]] година части наречени „гранадири“ започват да се обособяват като отделен род войска от краля на Франция [[Людовик XIV]]. В началото към всяка войнска част са зачислени по около 4 гренадири на рота, три години по-късно те вече съставляват отделни роти, а след това отделни гренадирски роти се създават във всички френски пехотни полкове.
Скоро в цяла Европа е последван този пример, и през [[XVII век]] към пехотните полкове на всички армии са сформирани гренадирски роти. Съставени са от най-смелите войници, действат на най-трудните и опасни позиции, в челото на щурмовата колона, за усилване на фланговете и за действия срещу кавалерията.
== Ръчните гранати ==
Първите ръчни гранати представлявали балон от [[метал]] или [[стъкло]], напълнен с обикновен [[барут]]. Гранатите били снабдени с къс фитил, запалван от гренадирите в ръка. Диаметъра на гранатата варира в диапазона 7
[[Файл:Guard Grenadier at Eylau.jpg|мини|ляво|300п|Френски гвардейски конно-гренадири, [[1807]] година.]]
През [[XVIII век]] гранатата представлява страховито оръжие в ръцете на гренадирите и смъртоносна опасност както за вражеските войски, така и за самите гренадири. Често гренадирите носели със себеси по няколко гранати (понякога – десетки), затова трябвало да бъдат в отлична физическа форма и да притежават ловкост и силаза мятане на гранатите в боя. Било нужно да са дисциплинирани и смели за да се приближат максимално до вражеските позиции и да хвърли граната точно в целта. всички тези качества правят от гренадирите елитни бойци на пехотата.
Гренадирите от този период се движели в челото на атакуващите войски. Използване на крупни съединения от гренадири било неудобно, затова гренадирските части, обичайно роти, били включвани в състава на полковете от линейната пехота. всеки войник имал обичайно по 4 гранати в обособена чанта (гренадирка) и били въоръжени с обичайното пехотно въоръжение – [[пушка]] и [[щик]].
Гренадирските части още по това време били определяни като елитни, и получавали различни привилегии. Например, в много армии, привилегия на гренадирите било носенето на мустаци или брада, останалите бойци трябвало да бъдат гладко обръснати. Тези които имали светла коса трябвало да бъдат боядисани в тъмен цвят, за да се сливат с пейзажа.
== Конни гренадири ==
Практически едновременно с пешите гренадири се появяват и конни. [[Людовик XIV]] създава първата рота конни гренадири (
▲Практически едновременно с пешите гренадири се появяват и конни. [[Людовик XIV]] създава първата рота конни гренадири (на [[френски език|френски]] - "''grenadiers à cheval''"), през [[1676]] година. Частта била снабдена с шанцов инструмент и проправяли пътя на драгуните.
[[Категория:Пехота]]
|