Едмънд Бърк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8807893 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м {{lang-fr}}; козметични промени
Ред 31:
 
== „Размисли за революцията във Франция“ ==
Със своята дейност Бърк си спечелва славата на защитник на свободата срещу тиранията, привърженик на [[Славната революция]] от 1688 г., както и на [[Американската революция|Американската]] век по-късно. Публикуването през 1790 г. на неговите „[[Размисли за революцията във Франция|''Размисли за революцията във Франция'']]“, където той отправя силна критика към противниците на стария режим (на [[Френски език{{lang-fr|френски]]: ''ancien régime''}}), се посреща с всеобщо учудване. Но от гледна точка на самия Бърк противоречие няма, той се противопоставя на тиранията на народа, както преди на тиранията на [[Монарх|монарсите]].
 
В своето творчество (и особено в „''Размисли за революцията във Франция''“) Бърк поставя на преден план въпросите, които ще доминират консервативното мислене пред следващите два века. Основна роля играе дълбокият [[скептицизъм]] към така популярния постулат за всемогъществото на човешкия разум, за алтернатива на който е посочена градивната традиция. Рязко са критикувани всички утопични социални проекти, като за единствена мярка за ефективността на една политическа теория е обявена нейната практическа ефективност. Особено внимание се отделя на ролята на [[религия]]та и [[морал]]а в съвременното общество, които не се смятат за предмодерни предразсъдъци, а за непреходни части от човешката същност. Бърк се противопоставя на [[Егалитаризъм|егалитарните]] тенденции в обществото като цяло и особено по отношение на [[икономика]]та, където главна роля трябва да играе [[Свободен пазар|свободният пазар]]. За консерватизма крайните решения винаги са лоши решения, реформата на една система винаги е за предпочитане пред революционната промяна.
Ред 71:
Изхождайки от хипотезата, че неравенствата са справедливи, Бърк стига до основополагащото място на правото за собственост. То стои в основата на всяко общество. Посегателството над него е нападение срещу самото общество, срещу морала и [[ценности]]те. Правото на собственост се представя като естествено продължение на предоставеното от Бога право на свобода, което е достъпно за всеки човек. Различията в собствеността са също така плод на дадените от Бога качества и талант. Тъй като основно задължение на всяко общество е чрез своите норми да осигури нормално поле за изява на свободата, очевидно задача от първостепенна важност за всяка държава е да гарантира частната собственост от всякакви посегателства. Нещо повече – [[Егалитаризъм|егалитаризмът]] е нещо вредно и неправилно и той в никакъв случай не трябва да придобива ранга на [[държавна политика]]:<ref>Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 70.</ref>{{цитат|''Това, което всеки един човек може сам да направи, без да пречи на останалите, е негово лично право; и той има право на една справедлива част от всичко, което обществото (съчетавайки умение и сила) би могло да направи в негова полза. В това сдружение всички хора имат равни права, но не върху едни и същи неща. Този, който в едно сдружение има само 5 [[Английски шилинг|шилинга]], има същото право върху тях, каквото е правото на притежаващия 500 [[британска лира|лири]] върху съответно по-големия му дял; но те нямат право на равни [[дивидент]]и от произведеното чрез общия им [[капитал]].''|}}
 
Държавата е длъжна да осигури на всеки един индивид [[мир]], ред, закони. Но тя не трябва да се стреми да изземва личната свобода и да се занимава с преразпределение на [[Благо|благата]]. Един подобен опит би бил противоестествен и насочен срещу човешката природа. Държавата не трябва да се стреми да управлява [[икономика]]та, а само да осигури среда за свободното и&#768;ѝ развитие. [[Свободен пазар|Свободният пазар]] е най-справедливата форма за разпределение на благата. Разбира се, когато Бърк пише произведенията си, все още не съществува феномен като централизирана [[планова икономика]]. Но фундаментът за нея в лицето на увереността, че човешкият разум е способен да даде най-ефективното решение на всички проблеми, вече е налице. Ето защо консерваторите не се колебаят да защитят [[Пазарна икономика|пазарната икономика]], когато нейното съществуване е поставено под въпрос от [[Ултранационалистическата|ултрарационалистичния]] утопичен проект.
 
=== Качества на политическия елит ===
Приемайки, че хората не са равнопоставени в икономическо отношение, Бърк довежда идеята до логическото и&#768;ѝ продължение и защитава тезата, че хората не са равнопоставени и по отношение на [[Власт (институционална)|властта]]. Макар хората да са равни пред закона, това не дава на всички еднакво право да формират отношение към [[управление]]то. За консерваторите е очевидно, че едни хора в по-голяма степен са способни да управляват от други. Най-удачно могат да управляват хората, при които се съчетават три групи фактори. От една страна, управлението е въпрос на дарба. Тези хора, които по силата на природата са надарени с умствени и морални качества, са най-способни да ръководят държавата, без да я докарват до [[несправедливост]]. На второ място, за властта са необходими качества като отговорност, добро [[образование]], а и просто физическа възможност да се отдели необходимото време. Затова е естествено към властта да бъдат привлечени едрите собственици. Не трябва да се подценява и практическият опит, който може да бъде придобит само от отделни [[Професия|професии]]. Доброто управление според Бърк трябва да включва следователно както хора от естествената [[аристокрация]], така и собственици. Балансът между тях трябва да гарантира невъзможността да се стигне до произвол. Това е и причината консерваторите дълго време да се противопоставят на идеята за всеобщо избирателно право, изхождайки от идеята, че наличието на определен [[ценз]] е изгодно за всички членове на обществото.
 
=== Обобщение – въпросът за баланса ===
Едмънд Бърк залага във всичките си творби тезата, че крайностите винаги водят към несправедливост, независимо от колко добри мотиви са продиктувани. Това особено ясно проличава при противопоставянето на понятията [[реформа]] и [[революция]]. Реформата премахва недостатъците на старата система, без да обезсилва всички нейни положителни страни, които могат да служат за база на нещо ново. Революцията – напротив – унищожава всичко, което е било ценно и добро в миналото, без да гарантира, че ще изкорени и злото. В тази светлина става ясна разликата, която Бърк прокарва между [[Славната революция|Славната]] и [[Американската революция]], от една страна, и [[Френската революция|Френската]], от друга. И в [[Англия]], и в [[Колония|Колониите]] е налице справедлива борба за защита на предоставените от Бога права на свобода и ред срещу опита за [[Узурпатор|узурпация]] от [[монарх]] тиранин. Във [[Франция]] вместо да се запази сградата на Стария режим, като се прочисти от недостатъците, се стига до пълното и&#768;ѝ унищожаване, което води до произвол, беззаконие и [[атеизъм]] (най-голямото зло според Бърк).
 
[[Монархията]] сама по себе си не е несправедлива. Абсолютно неочевидно е и твърдението, че неограниченото господство на народа ще е по-добро от гнета на най-жестокия тиранин. Доминацията на малцинството над мнозинството е нещо несправедливо – но не повече от доминацията на мнозинството над малцинството. Крайната [[демокрация]] е изключително опасен строй, защото народът е потенциално неограничен в произвола си, за разлика дори и от най-всемогъщия едноличен владетел. И най-кървавият деспот, тъй като е човек, не е лишен от [[съвест]] и трябва да се бори с нея, за да извърши [[престъпление]] срещу вечните общочовешки норми. Народът обаче, тъй като е колектив, няма угризения:<ref>Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 86.</ref>{{цитат|''И наистина, делът безчестие, който ще получи всеки отделен човек, замесен в обществените дела, ще бъде твърде малък; въздействието на чуждите мнения ще е обратнопропорционално на броя на онези, които злоупотребяват с властта. Одобрението, което сами дават на постъпките си, им изглежда като благоприятна оценка, дадена от обществото. Пълната демокрация следователно е най-безсрамното нещо на света. И доколкото е най-безсрамно, тя не се страхува от никого. Никой не очаква наказание за собствените си дела. Разбира се, народът като цяло не би и могъл да усеща подобно нещо; и понеже всички наказания са насочени към съхранението на народа като цяло, в своята цялост народът не може да бъде наказан от човешка ръка.''