Дойно Граматик: Разлика между версии

Според местните предания в края на 17 век след някакви размирици в [[Османската империя]] едно отделение [[еничар]]и минало през село Дрента, Еленско като водели със себе си няколко пленени момчета. Едно от тях, Стоян, било спасено от някакъв бездетен дренчанин. Връстниците му сложили прякора "Робчето"„Робчето“, който се закрепил за името и оттам се предал и на неговите потомци – представителите на Робовската фамилия.

Един от синовете си Стоян нарекъл Станю, на името на избавителя си. Станю от своя страна имал няколко деца, от които са известни само две Михо и Дойно. Като поотраснали двамата братя били заведени в Елена да се учат на четене и писане и да слугуват у тогавашния хилендарски изповедник хаджи Сергий. Те останали в Елена, задомили се и станали родоначалници на две отделни поколения. По-големият брат отворил в Елена бакалски дюкян и започнали да го наричат бакал Михо. Потомците му и досега се наричат "Бакаловци"„Бакаловци“. Бакал Михо заедно с местния субаш Осман келеша били убити през 1782 година от местните хора заради злоупотреби.

Незнайно къде и кога Дойно изучава златарски занаят и се проявява като сръчен майстор. Построява дори дървен часовник. После се научва от Стоян Граматика, учител в Елена през втората половина на 18 век, да подвързва книги. Върху кориците им изработва от мед икони от [[Евангелие]]то. Самият той става впоследствие учител като открива [[килийно училище]] в дома си и също получава прозвището "граматик"„граматик“.

По време на кърджалийско нападение над Елена през пролетта на 1800 година поп Дойно Граматик предвожда населението в защитата му. През същата година е в числото на тричленна делегация, която отива в [[Цариград]] да иска разрешение за изграждане на кале в Елена. В новопостроената църква “Свети„Свети Никола”Никола“ върху специално приготвена каменна плоча-летопис през 1805 година той увековечава случката и отбелязва, че църквата е изградена върху основите на старата, след опожаряването ѝ "от„от агарянските разбойници"разбойници“.

Предполага се – по стила, надписите и изправените лъвчета, – че освен каменният летопис в църквата, дело на неговата ръка са и надписите върху каменните чешми: "Карайоановата"„Карайоановата“, строена през 1754 г. и възстановена през 1813 г. от бащата на [[Иларион Макариополски]], и "Хаджикръстевата"„Хаджикръстевата“, строена през 1814 г.