Каруца: Разлика между версии

== България ==

В българското село с ''каруца'' обикновено е наименувано превозно средство с 4 колела теглено от 1 или 2 коня. Тя е лека и, понеже се използва предимно за превоз на хора и леки товари, може да е украсена с рисувани орнаменти, цветя или природни мотиви. Известни са със здравината и елегантността си произвежданите в [[Горна Оряховица]] и [[Враца]] каруци. В Северозападна България, пък и на други места, каруцата за конски впряг е популярна с името '''талига''' (в руски ''телега'').

Каруца с 2 колела се нарича '''двуколка'''. В България няма традиции да се използват за селскостопански нужди. Обикновено са предназначени за превоз на хора и то във впряг с 1 кон.

По-груба, по-тежка, с по-голям обем на каросерията и с по-висока товароподемност е т.нар. '''кола'''. Конструктивно колата е построена с 4 колела както каруцата, но се тегли от волове, [[биволи]] или от разпространените допреди 50-60 години коне, наричани тежковози. С такава волска кола може да се превозват товари от 1,5 до 2 тона.

== Конструкция ==

Традиционно се изработва от [[дърво]], макар да се използват и [[Колело (механика)|колела]] с бандаж от твърда гума или пневматични [[Автомобилна гума|автомобилни гуми]]. Въпреки че изглежда твърде примитивна, нейната изработка е свързана със сложни технически детайли, които понякога могат да отнемат месеци за сглобяването ѝѝ. Металните елементи от конструкцията се изработват предимно ръчно от коларо-железари, а направата на дървените колела с необходимата здравина изискват високи професионални умения и добро познаване на дървения материал от майсторите дърводелци.

Каруците се използват най-вече за превоз на селскостопанска продукция. Самите каруци тежат около 250-300 килограма, но с тях може да се пренася тройно по-голям товар.