Брансфийлд (пролив): Разлика между версии

редакция без резюме
м (Бот: Козметични промени)
Редакция без резюме
[[Файл:Bransfield-Strait.jpg|мини|Изглед към проливапротока от билото на планината [[Тангра (планина)|Тангра планина]], на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]]; на хоризонта се вижда [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]]]]
'''Протока Брансфийлд''' е разположен между [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]] на север и [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] на юг, като свързва море [[Белингсхаузен (море)|Белингсхаузен]] на [[Тихия океан]] на запад с море [[Скотия (море)|Скотия]] на [[Атлантическия океан]] на изток. Дължина около 300 km, ширина до 100 km. В северната му част са разположени островите Лоу и Десепшън (от [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]]), а в южната – островите Хозисън, Тринити, Тауер, Астролабия и др.
'''Пролива Брансфийлд''' ({{coord|63|0|S|59|0|W|}}) е разположен между Южните Шетландски острови и Антарктическия полуостров. Открит е през януари 1820 от британския тюленоловец Уилям Смит и лейтенант [[Едуард Брансфийлд]] от [[Кралски флот|Кралския флот]].<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с.&nbsp;48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>
 
'''Пролива Брансфийлд''' ({{coord|63|0|S|59|0|W|}})Протокът е разположен между Южните Шетландски острови и Антарктическия полуостров. Открит еоткрит през януари 1820 г. от британския тюленоловец Уилям Смит и лейтенант [[Едуард Брансфийлд]] от [[Кралски флот|Кралския флот]] и през 1825 г. е наименуван от британския антарктически мореплавател [[Джеймс Уедъл]] в чест на своя откривател лейтенант [[Едуард Брансфийлд]].<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с.&nbsp;48- – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>
Под морското равнище дъното на пролива Брансфийлд е набраздено на вълни. През по ранни епохи в района е имало силна земетръсна активност и вулканизъм, но сега е затихнала и земните пластове са по скоро статични. <ref>Hatzky, Jörn (2005): The Orca Seamount Region, Antarctica (Sect. 5.5.2). In: Peter C. Wille (ed.), Sound Images of the Ocean in Research and Monitoring, Springer-Verlag Berlin.</ref>
 
Под морското равнище дъното на пролива Брансфийлд е набраздено наподводни вълнипланини. През по -ранни епохи в района е имало силна земетръсна активност и вулканизъм, но сега е затихнала и земните пластове са по скоро статични. <ref>Hatzky, Jörn (2005): The Orca Seamount Region, Antarctica (Sect. 5.5.2). In: Peter C. Wille (ed.), Sound Images of the Ocean in Research and Monitoring, Springer-Verlag Berlin.</ref>
През [[23 ноември]] [[2007]], корабът [[MS Explorer|MS ''Explorer'']] се удря в [[айсберг]] и потъва в пролива. Всички 154 пасажери са спасени.
 
ПрезНа [[23 ноември]] [[2007]], корабът [[MS„MS Explorer|MS ''Explorer'']]Explorer“ се удря в [[айсберг]] и потъва в пролива. Всички 154 пасажери са спасени.
 
{{coord|display=title|63|05|00|N|59|02|00|W|}}
 
== Вижте също ==
{{reflist}}
 
[[Категория:АнтарктикаГеография на Антарктида]]
[[Категория:Протоци]]