Квинт Петилий Цериал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-генерал +военачалник)
м интервал; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:A. Tempesta Cerialis 1612.jpg|thumbмини|300px|Цериалис, 69-70 г., от Антонио Темпеста (1612), музей [[Амстердам]]]]
'''Квинт Петилий Цериалис Цезий Руф''' ({{lang-la|Quintus Petillius Cerialis Caesius Rufus}}; * 29/[[30]] г.) e [[Римска империя|римски]] [[сенатор]] и военачалник през втората половина на [[1 век|I век]] и зет на [[император]] [[Веспасиан]].
 
Той произлиза вероятно от фамилята [[Цезии]] от [[Умбрия]] и е осиновен от фамилията [[Петилии]]. Женен е за [[Домицила Младша|Флавия Домицила Млада]], единствената дъщеря на бъдещия император [[Веспасиан]] и съпругата му [[Домицила Старша|Домицила Старата]].
 
Цериалис и Флавия Домицила имат една дъщеря [[Флавия Домицила]], която е [[светица]] и два сина: [[Гай Петилий Фирм]] (служещ в [[Iiii Щастлив Флавиев легион|IV Щастлив Флавиев легион]] в [[Далмация]]) и [[Квинт Петилий Руф]] ([[Консул (Древен Рим)|консул]] през 83 г.).
 
През [[59]] г. той е [[легат]] на [[IX Испански легион]] в [[Британия (римска провинция)|Британия]] при управител [[Гай Светоний Павлин]] и потушава въстанието на [[Будика]] през [[60]]/[[61]] г. при [[Колчестър|Камулодун]]
 
През [[69]] г. император [[Вителий]] го взема като заложник. Петилий успява да избяга и като командир на [[кавалерия|конницаконницата]]та влиза в [[Рим]] с [[Веспасиан]]. През [[70]] г. той е предводител на войските в [[Долна Германия]] и [[XIIII Близначен легион|XIV Близначен легион]] и потушава въстанието на [[батави]]те на [[Гай Юлий Цивилис]].
 
През [[70]] г. Цериалис става [[Консул (Древен Рим)|консул]]. През [[71]] г. той е управител на [[Британия (римска провинция)|Британия]] и води със себе си [[II Спомагателен легион]]. При него служи [[Гней Юлий Агрикола]] като предводител на [[XX Победоносен Валериев легион]]. Цериалис се бие против [[бриганти]]те в Северна Англия и потушава въстанието на [[Венуций]].
 
През [[74]] г. той се връща в Рим и през май става за втори път консул - като [[суфектконсул]] с [[Тит Клодий Еприй Марцел]].
Ред 21:
== Източници ==
<references />
* [[Тацит]], ''Historien'' 3.59.2
{{Римски консули 69—95 г.}}
 
[[Категория:Имперски римски консули]]
[[Категория:Римски военачалници]]