Квинт Хортензий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
Ред 1:
'''Квинт Хортензий Хортал''' ({{lang-la|Quintus Hortensius Hortalus}}; * [[114 пр.н.е.]]; † [[50 пр.н.е.]]) е [[Римска империя|римски]] [[сенатор]], [[Консул (Древен Рим)|консул]] ([[69 пр.н.е.]]) и [[оратор]]. До появата на [[Марк Тулий Цицерон]] е смятан за най-значителния реторик в [[Рим]].
 
Хортензий е от [[плебей]]ската фамилия [[Хортензии]], която дава [[сенатор]]и през 2 век пр.н.е. Баща му [[Луций Хортензий]] е [[проконсул]] в [[Сицилия]], майка му [[Семпрония (майка на Хортензий)|Семпрония]] е дъщеря на консула през 129 пр.н.е. [[Гай Семпроний Тудицан (консул 129 пр.н.е.)|Гай Семпроний Тудицан]].
 
Той е женен за [[Лутация]], дъщеря на [[Квинт Лутаций Катул (консул 102 пр.н.е.)|Квинт Лутаций Катул]], консул през 102 пр.н.е и на [[Сервилия (2 век пр.н.е.)|Сервилия]] от [[Цепион (Сервилии)|ЦепионЦепионите]]ите. Те имат дъщеря [[Хортензия (оратор)|Хортензия]], която e първата позната римлянка-ораторка и държи реч през 42 пр.н.е. Техният син [[Квинт Хортензий (претор)|Квинт Хортензий]] e претор 45 пр.н.е.
 
През гражданската война той служи като войник и военен трибун. След това поема работата си като говорител в съда. През 75 той става [[едил]], през 72 пр.н.е. е [[претор]] в съда ''de repetundis''. Хортензий има голяма памет без да прави записки.
 
[[Цицерон]] му посвещава през 45 пр.н.е. писанието „Хортензий“, което е загубено и го зачита за латинското му ораторство в увода към ''Brutus''.
 
През 53 пр.н.е. Хортензий успява да накара [[Катон Млади]], да му даде „назаем“ своята жена [[Марция (съпруга на Катон Млади)|Марция]], за да му роди дете, защото се скарал със своя син. След смъртта му след няколко години, тя се връща обратно при Катон, без да му е родила дете.
 
Хортензий e от 67 пр.н.е. [[авгур]].
 
== Източници ==
<references />
* [[Цицерон]], ''in Verrem'' 2,3,42.
* Цицерон, ''de oratore'' [http://www.thelatinlibrary.com/cicero/oratore3.shtml#229 3, 229.]
* Цицерон, [http://www.gottwein.de/Lat/cic_rhet/cic_brut301.php ''Brutus'' 301.]
* Henrica Malcovati, ''Oratorum Romanorum Fragmenta''. 4. Auflage. Paravia, Turin 1976.
* Andrew R. Dyck, ''Rivals into partners: Hortensius and Cicero''. ''Historia''. Band 52, 2008, S. 142–173.
 
{{Римски консули 75—51 пр.н.е.}}
{{Древен Рим-мъниче}}
 
[[Категория:Римски републикански консули]]
[[Категория:Древноримски оратори]]
[[Категория:Хортензии]]
{{Древен Рим-мъниче}}