Реформи на Ататюрк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 55:
|caption2=Духовниците [[улеми]], които се познават по тюрбана, не могат да го носят след закона за шапките от 1925 г.
|image3=Turkish women in niqab.ogv
|caption3=[[
}}
Социалната система в империята има дълбока връзка с религията. Дори облеклото на даден човек показва кои са религиозната група, рангът и професията му. [[Тюрбан]]ът, [[фес]]ът, [[боне]]то се асоциират с пола, ранга и професията. Начинът на обличане е стриктно регулиран още в началото на управлението на [[Сюлейман Великолепни]] през 16 век. Тенденцията се запазва докато в началото на 19 век султан [[Махмуд II]] започва да провежда управление, реформаторско и революционно според [[ориент]]алските представи. Той следва примера на руския цар [[Петър I (Русия)|Петър I]] и за да модернизира империята въвежда прогресивни практики с декрети.
Реформите на Ататюрк забраняват участието на религията в политиката, в коренна противоположност на установената вековна практика на върховенство на религията в институциите. Този закон ограничава влиянието на улемите, като въвежда задължително гражданско облекло и провежда курс на европеизация по западен модел, подкрепяйки образованите хора – адвокати, учители, лекари. Опасността кемалистите да бъдат упрекнати в антирелигиозност е избегната, като се атакуват [[Суеверие|суеверията]] и ненаучните схващания, защото според тях, „ислямът е срещу всяка форма на невежество (ненаучност)“.<ref name=inancik>İnalcık, Halil. 1973. „Learning, the Medrese, and the Ulemas.“ In the Ottoman Empire: The Classical Age 1300 – 1600. New York: Praeger, pp. 171.</ref> Лозунгът им е: {{quote |„Държавата ще се управлява не от суеверия, а от [[позитивизъм]]“.<ref name=inancik/>}}
Пример за новия подход е медицинската практика. Кемалистите искат да премахнат религиозните практики на лечение, прилагани от улемите, като отвари, билки и отправяне на молитви и въвеждат глоби срещу тях. През 1925 г. се провежда първият медицински конгрес, и то само няколко дни след като на 27 август Мустафа Кемал се появява публично с европейска шапка на главата и след произнесената от него реч за новия стил в облеклото. След 1923 постепенно се въвеждат официални мерки срещу носенето на религиозни одежди и други религиозни знаци, както и срещу традиционното облекло. Държавните чиновници, както и студентите, са задължени да се обличат по европейски на публични места.<ref name=UNESCO>İğdemir, ''Atatürk'', 165 – 170</ref> ''Законът за шапките'' от 1925 г. <ref>[[s:tr:Şapka İktisası Hakkında Kanun|Şapka İktisası Hakkında Kanun]]</ref> въвежда носенето на шапки по западен модел вместо фесове и тюрбани, макар че не забранява изрично носенето на [[фередже]]та от жените. Това обаче е направено през 1934 г. с т.нар. ''Закон за забраненото облекло''<ref>[[
Освен реформата в облеклото, макар и доста по-късно е приет ''Закон за фамилиите'' (21 юни 1934 г.). Във връзка с него, Мустафа Кемал приема на 24 ноември от турския парламент фамилията ''Ататюрк'' – „баща на турците“. По-късно през същата година са отменени съществуващите дотогава приставки към имена като прозвища и звания (26 ноември 1934 г.)
| |||