Джон Бойд Ор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м смяна шаблон, допълване, източници, външ. и вътр. препратки, форматиране; форматиране: 11x кавички, 7x тире, 5 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал = John Boyd Orr
портрет= |▼
| категория = биолог
| описание = шотландски лекар, биолог и политик
роден-място=село [[Килморс]], [[Шотландия]] |▼
починал-място= село [[Едзъл]], [[Шотландия]]▼
| портрет-описание =
| националност = {{Шотландия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = биолог
| област = [[медицина]], [[биология]], [[хранене]]
| образование = [[Глазгоуски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Абърдийнски университет]];<br>[[Глазгоуски университет]];<br>[[Организация по прехрана и земеделие]]
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за мир]] (1949)
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
Сър '''Джон Бойд Ор''' ({{lang-en|John Boyd Orr, 1st Baron Boyd-Orr}}) е [[Шотландия|шотландски]] [[лекар]], [[биолог]] и [[политик]]. Първи
== Произход и образование (1880 – 1914) ==
▲Сър '''Джон Бойд Ор''' ({{lang-en|John Boyd Orr, 1st Baron Boyd-Orr}}) е [[Шотландия|шотландски]] [[лекар]], [[биолог]] и [[политик]]. Първи [[Генерален директор]] на [[Организацията на ООН по прехрана и земеделие - ФАО]] (1945 – 1946), Председател на ''„Международния съвет за мир“'' и на ''„Световния съюз на организациите за мир“''. Носител на [[Нобелова награда за мир]] за [[1949]].
Роден е на [[23 септември]] [[1880]] година в [[Килмаурс]], Шотландия, четвърто от седемте деца в семейството на Робърт Кларк Ор, собственик на малка каменоломна, и Ан Бойд.<ref name=":0">Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.</ref> През 1885 г. предприятието на баща му има финансови трудности и семейството се премества в по-скромно жилище в [[Уест Килбрайд]].
Начално образование Ор получава вкъщи от майка си и баба си по бащина линия. На 13 години постъпва в съседното килмарнъкско училище, но проявява толкова малък интерес към занятията, че е върнат у дома. След това работи при баща си и посещава селското училище, като отделя много време за четене. На 19 години получава кралска стипендия и постъпва в [[Теология|теологичния отдел]] на [[Глазгоуски университет|университета в Глазгоу]]. Но по това време се запознава с теорията на [[Чарлз Дарвин|Дарвин]], която му прави много силно впечатление, и с нарастването на интереса му към науката Ор постепенно се отдалечава от църквата.
След като през 1902 г. завършва университета Ор преподава четири години в бедните райони на [[Глазгоу]] в низината [[Солткоутс]] близо до града. Потресен от бедността, недоимъка и болестите на своите ученици, той се връща в университета, за да учи [[медицина]].
== Научна дейност (1914 – 1942) ==
След като през 1914 г. завършва факултета за известно време Ор работи като [[лекар]]. Скоро заема административна длъжност в лабораторията за изследване на [[фураж]]ите към [[Абърдийнски университет|Абърдийнския университет]], създаден малко преди това. Цялото оборудване се намира в мазето и най-напред Ор започва да събира средства за обширна строителна програма, чието изпълнение съвпада със самото начало на [[Първа световна война|Първата световна война]].
Ор се записва като доброволец в армията. Прекарва 18 месеца в [[Англия]] и става офицер към медицинската служба на пехотен полк, който участва в [[Битка при Сома|битките край Сома]], [[Битка при Ипър|Ипър]] и [[Пашендейлска битка|Пашендел]]. За храбростта си е удостоен с Военен кръст и ордена „За отлична служба“. Като достига до извода, че може да е по-полезен във [[Флот|флота]], успява да издейства преместването си, но скоро е отзован за разработване на изисквания към [[хранене]]то на военнослужещите.
След края на войната Ор се връща в [[Абърдийн]] и завършва строителството на лабораторията. През следващите години създава Изследователския институт „Роует“ за проучване на въпросите на храненето, лабораторията „Уолтър Рейд“, експерименталната ферма „Джон Дюти Уебстър“ и центъра по хранене „Страткон хаус“, където се събират специалисти от целия свят.
От първите дни на работата си в „Роует“ Ор изследва значението на [[протеин]]а и на [[Метаболизъм|метаболизма]] за [[животните]], което укрепва бързо научната му репутация. През 1925 г. при изследване в [[Африка]] той сравнява системата на хранене и живот на пастирското племе [[масаи]], чието стопанство е основано на [[месо]]то, [[мляко]]то и кръвта, и условията на живота на племето [[кикую]], хранещо се предимно с [[царевица]]. Ор се убеждава, че разработките на института могат да бъдат използвани в интерес на подобряването на човешкото здраве. Първа стъпка в тази насока той прави с изследване на хранителните свойства на кравето мляко.
Въпреки значителното развитие на млечната промишленост в Англия, хранителността на млякото, особено за деца, е недооценена. За да поддържат цените, фермерите избягват свръхпроизводството. При първото си изследване Ор и неговите колеги подбират в [[Ирландия (държава)|Ирландия]] и Шотландия три групи ученици. На първата група дават по половин пинта мляко на ден, на втората – пинта обезмаслено мляко, а на третата – бисквити със същата калорийност. За седем месеца децата, които получават мляко, порастват значително и здравето им се подобрява. Аналогични резултати са отбелязани сред семействата с деца от минния район [[Северен Ланаркшър|Ланаркшър]]. Като се опира на тези данни, британският парламент приема закон за доставка на евтино и безплатно мляко в държавните училища.
През 30-те години изследванията на Ор продължават. Той се убеждава, че [[Великобритания]] се нуждае от целенасочена и научно обоснована продоволствена политика, но не успява да получи правителствена подкрепа. Оживена дискусия предизвиква през 1936 г. публикацията му „Хранене, здраве и доходи“, в което се твърди, че по-малко от половината англичани могат да си позволят необходимата храна, а всеки десети не си дояжда.<ref name=":0" /> Като член на техническата комисия по храненето в [[Обществото на народите]] Ор помага да се разработи заявление за нормите на хранене и планира това, което сам нарича „''брачна връзка на здравето със селското стопанство''“, в световен мащаб.
Международното напрежение в края на 30-те години подтиква към ускоряването на тези планове. През 1938 г. британското правителство, разтревожено от опасността от война, възлага на Ор да оцени продоволствените запаси на [[Нацистка Германия]]. След завръщането си той докладва за повече от удовлетворително хранене на германските младежи и за добре обмислена селскостопанска програма. Нарастването на военната опасност подтиква Ор да размишлява за продоволствената политика по време на война. В книгата „Храненето на хората във военно време“, написана заедно с [[Дейвид Лебък]] и появила се през 1940 г., е разработена евтина хранителна система с използване на отечествени продукти, която може да осигури жизнеността на нацията. Там се предвиждат мерки за нормиране на продоволствията, за контрол на цените и за регулиране на селскостопанското производство. Много от тях по-късно са приети.
== Дипломатическа дейност (1942 – 1949) ==
През 1942 г. по покана на Милбенкския мемориален фонд Ор посещава [[САЩ]], където се среща с [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|вицепрезидента]] [[Хенри Уолъс]] за обсъждане на въпросите на световната продоволствена политика. През 1943 г. президентът на САЩ [[Франклин Д. Рузвелт]] кани делегати от съюзните нации в [[Хот спрингс (Вирджиния)|Хот спрингс]] в щата [[Вирджиния]], където започва разработката на един от принципите на [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]] – „Свободни от нужда“. Британското правителство не включва Ор в състава на делегацията отчасти защото той защитава прилагането на международни мерки, което може да навреди на конкурентоспособността на Великобритания на външния пазар.
През 1945 г. Ор напуска поста си в изследователския институт „Роует“ и се заема с обществена дейност, а по-късно студентите от университета в Глазгоу го избират за [[ректор]].
Тласък за развитие на плановете от конференцията в Хот спрингс дава съвещанието на [[Организация по прехрана и земеделие|Организацията по прехрана и земеделие]] на [[ООН]] (ФАО), свикано в [[Квебек (град)|Квебек]] през 1945 г. Отново невключен в състава на британската делегация, Ор приема предложението на [[Филип Ноел-Бейкър]] да придружава делегацията неофициално. По предложение на канадския посланик в САЩ [[Лестър Пиърсън]] той се обръща към делегатите с призив да придадат на организацията не само съвещателен, но и изпълнителен характер. Огорчен от неразбирането на аудиторията, той се готви вече да се върне в Англия, когато получава известие, че е избран за генерален секретар на ФАО.
Избран за две години, Ор създава бързо администрация, чийто анализ на следвоенните продоволствени запаси установява, че около 75 милиона европейци са се сблъскали с криза в тази област. За да се избегнат заплахите от [[глад]], Ор свиква съвещание на ФАО. Учреден е Международен извънреден съвет по продоволствията за координиране на разпределението на продуктите. На конференцията на ФАО през 1947 г. в [[Копенхаген]] Ор предлага да се създаде към ООН съвет по продоволствията, за да не може следвоенното стремително нарастване на населението да изненада световната общност, но по настояване на САЩ и Великобритания неговият план е отклонен като заплаха за националния [[суверенитет]].
Когато през 1948 г. срокът на длъжността му изтича, Ор продължава да пропагандира своите възгледи в статии и речи. Той призовава развитите технологично страни да ликвидират глада по света и защитава идеята за световно правителство, способно да прекрати войните. Ор пътува много по [[Европа]], а през 1949 г. приема предложението да посети [[Индия]], където консултира правителството по въпросите на селскостопанското развитие и разпределението на продуктите.
== Следващи години (1949 – 1971) ==
След получаването на [[Нобеловата награда за мир]] през 1949 г. Ор не остава встрани от международните проблеми. През 1951 г. той посещава [[Пакистан]], където помага за стабилизирането на разпределителната система, след това влиза в състава на британската делегация за икономическата конференция през 1952 в [[Москва]], участва в научни и икономически контакти с източноевропейските страни. Посещава и [[Китай]] през 1956 и [[Куба]] през 1962 г.
Умира на [[25 юни]] [[1971]] г. в къщата си близо до [[Брихин]], Шотландия, на 90-годишна възраст.<ref name=":0" />
== Личен живот ==
Ор се жени през 1915 г. Има две дъщери и един син, който загива по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. В свободното си време обича самотните разходки по хълмовете на Шотландия и харесва народните шотландски танци.
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1949/ Нобелова награда за мир 1949 на Джон Бойд Ор]
* {{икона|ru}} [http://n-t.ru/nl/mr/boydorr.htm Биография на Джон Бойд Ор]
* {{икона|en}} [https://www.nobelprize.org/prizes/peace/1949/orr/biographical/ Биография на Джон Бойд Ор в сайта на Нобеловите награди]
{{Нобел мир}}
{{DEFAULTSORT:Бойд Ор, Джон}}
[[Категория:Шотландски биолози]]
[[Категория:Шотландски политици]]
| |||