Корча: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на линк
Ред 36:
Регионът на Корча е населен още от неолитната епоха. По времето на [[Първа българска държава|Първото бългаско царство]] регионът е включен в границите му, в областта [[Кутмичевица]]. През [[13 век]] градът се споменава за първи път в средновековен документ. Сегашният град датира от [[15 век]], когато [[Иляз ходжа]] развива тогавашното Гьоридже по време на управлението на султан [[Мехмед II]]. По-късно градът е център на [[Санджак (административна единица)|санджак]] в рамките на Битолския вилает.
 
Корча не е включена в границите на Западния български вилает след [[Цариградска конференция|Цариградската посланическа конференция]], но влиза в границите на [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]]. Според решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] градът е върнат отново в рамките на [[Османска империя|Османската империя]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Корица'' (Korytza) живеят 8400 гърци.<ref>[[s:fr:s:PageFichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/27|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.]]</ref>
 
Освободен е едва през [[1912]] година, когато е [[окупация|окупиран]] от гръцки военни части на [[6 декември]]. Това нахлуване в територията на вече създадената [[Албания|албанска държава]] е доста спорно, като [[Гърция]] претендира района на Корча да е част от региона на [[Северен Епир]]. В [[1914]] година Корча е включена в новосформираната [[Автономна република Северен Епир]]. През месец май автономията на републиката е потвърдена с [[Протокол от Корфу|Протокола от Корфу]], който е подписан от представители на Албания и Северен Епир, одобрени от Великите сили. Подписването на протокола осигурява отделна администрация на региона, признаване на правата на местните гърци и осигуряването на местно правителство, което да е под суверенитета на Албания. Тази инициатива обаче пропада с обявяването на Първата световна война.<ref>Stickney, Edith Pierpont (1926). Southern Albania or Northern Epirus in European International Affairs, 1912–1923. Stanford University Press</ref>