Мелник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на линк
Ред 45:
{{цитат|''Меленик, жителите на който са българи, напълно усвоили гръцкия език, има 26 големи и малки църкви и две гръцки училища, като към едното от тях до неотдавна имало и гръцка типография.''<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2234 Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.125.]</ref>}}
 
Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 1200 къщи, а жителите му „говорят на гръцки, но са цивилизовани и трудолюбиви“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 67 | isbn = 9549926583}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Меленик'' (Mélénik) живеят 3600 гърци.<ref>[[s:fr:s:PageFichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ в 1873 година в Мелник има 1030 домакинства – 650 [[мюсюлмани]], 2000 българи и 560 гърци.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.140 – 141.</ref>
 
На 5 март 1873 година [[Петър Сарафов]] разкрива първото българско училище в Мелник в дома на свещеник [[Атанас Павлов]].<ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.60 – 62.</ref> Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годината и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]]. След него преподават [[Спас Харизанов|Спас Влахли]] от [[Влахи]] и [[Тома Попович|Тома Николов]] от [[Неврокоп]], при когото в навечерието на Руско-турската война, след нови гръцки клевети, училището отново е затворено,<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 128 – 129.</ref> за да бъде отворено в 1881 година.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 568.</ref> По-късно [[Димитър Ангелов (свещеник)|Хаджи поп Димитър]] от [[Черешница]] дарява сграда за българското училище.