Ресен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м замяна на линк |
||
Ред 35:
{{цитат|До сега никогашъ отъ нашиотъ гратъ не са йе писало кореспонденция, сега за първо зафащаме за да явиме и отъ нашиотъ малки гратъ, за да ви известиме малку неша, които са случиле сега за малу време. Нашиотъ гратъ йе сосем отъ българи населенъ, така и околните села, но само со име бугари, а не со деломъ. Но сега и тука се собудифме и зафащаме за да бараме татковниотъ язикъ, и за чуденье йе, оти изведношъ се запалиа на сичките сърцата, за да сакаатъ матерниотъ язикъ, но не можитъ да са изполнитъ желанието во градотъ ни, като имаме най-първо препятствието отъ владиката Мелетия, фторо и отъ неколку негови привърженици или негови лижепаничковци..., на които за сега замолчаваме имената да ви кажиме, като са надевами, чи и тий са българи и во еденъ денъ белки и тий ке дойдатъ на родотъ, що требитъ като българи.<ref>Йорданът Иванов. Българите в Македония. София, 1917 г., стр. 318.</ref>}}
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ресен (Resna) живеят 2800 гърци.<ref>[[s:fr:
[[Файл:Resne - Niyazi Bey Sarayi (Panorama).jpg|ляво|мини|250п|[[Ресенски сарай|Сараят на Ниязи бей]]]]
В Ресен още преди Руско-турската война е образувана [[Ресенска българска община|българска община]].<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 283.</ref>
|