Родохори (дем Горуша): Разлика между версии

м
замяна на линк
м (замяна с n-тире)
м (замяна на линк)
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'', който произхожда от личното име *''Радовит'' от *''Радовид''. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато ''д'' в краесловна позиция е заменена с ''т''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.</ref>
 
В края на [[XIX век]] Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Николай (Родохори)|Свети Николай]]“ е от Възраждането.<ref name="Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.tovoion.com/news/%CE%B9%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%AF-%CE%BD%CE%B1%CE%BF%CE%AF-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%BF%CF%85-%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BB%CE%AC%CE%BF%CF%85-%CF%83%CF%84%CE%BF-%CE%B2%CF%8C%CE%B9%CE%BF-/ | заглавие = Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο | достъп_дата = 2015-01-03 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Το Βόιον | език = | цитат = }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Радовисти'' (Radovisti), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[s:fr:s:PageFichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref>
 
Според [[Васил Кънчов]] в 1900 година в ''Радовища'' живеят 366 [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] Радовища (Radovichta) е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и в него има 325 гърци патриаршисти.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.]</ref>