Струмица: Разлика между версии

В Струмица се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква. В края на 60-те години на XIX век в Струмица е формирана [[Струмишка българска община|българска църковна община]]. През март [[1870]] година в града отваря врати новобългарско училище с учител йеродякон [[Агапий Войнов]], което среща сериозна съпротива от местната гъркоманска партия, ръководена от Струмишката митрополия.<ref>Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.93 – 95.</ref> Основна роля в това начинание играят местният свещеник [[Тодор Тилков]] и известните търговци от [[Велес]] [[Костадин Шулев]] и четиримата му братя, които морално и материално подкрепят учебното дело в града.<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с.29.]</ref> Скоро училището е закрито, а учителите заточени – единият в [[Радовиш]], другият в [[Тиквеш]]. След това са арестувани и членовете на общината, единият от които [[Константин Русев]] е задържан в солунски затвор. Двете църкви в града са опожарени и разрушени напълно, а екзархистите са обвинени от владиката, че са въстанали. Разследването показва, че се касае за клевета, но властите не позволяват на общината да разчисти останките от едната църква и да я изгради наново и шестима общинари са отново затворени в Солун. В 1870 година българската община отново прави постъпки за разрешение за строеж на църква, но то води до нови арести. В 1876 година в Струмица пак има арести на екзархисти, обвинени в противодържавна дейност.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360 – 361.</ref>

 

 

През май 1878 година след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] [[Ставруш Тимов]] и Константин Русев от името на Струмишката българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref>