Тиквени: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м замяна на линк
Ред 31:
 
=== В Османската империя ===
В XV век в Тиквени са отбелязани поименно 35 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Тирвени'' (Tirvéni) живеят 600 гърци.<ref>[[s:fr:s:PageFichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тиквени (Tikvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 130 жители [[българи]] и 20 [[мюсюлмани]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 107.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Тиквени има 190 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.266.]</ref>
 
В началото на XX век цялото население на Тиквени е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1933, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Д. Георгиев от Шестеово да отвори българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> Според гръцкия вестник „[[Емброс]]“ още през януари 1903 година турски аскер опожарява екзархистките села Тиквени, [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] и [[Жупанища]]<ref>EMBROS, 31.1.1903, стр. 3</ref>. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 360 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>