|
=== Династията на Крум ===
В началото на 9 век българската държава започва да се разширява. След победата над византийцитеромеите при [[Битка при Маркели (792)|Маркели]] през [[792]], страната преодолява 50-годишна политическадържавническа криза и навлиза в новия век по-силна и сплотена. По време на първите години от управлението си канкняз [[Крум]], заедно с ударите на [[Франкско кралство|Франкското кралство]] от запад, окончателно унищожава [[аварски хаганат|аварския хаганат]] и удвоява териториятаземите на България, поемайки контролуправление над плодородното [[Панонско море|Панонско поле]] и [[сол]]ниците и златните мини на [[Трансилвания]]. Крум постига големи победи над [[Византийска империя|ВизантийскатаРомейската империя]], унищожавайки византийскатаромейската армиявойска в [[Битка при Върбишки проход|битката при Върбишкия проход]] ([[811]]) и [[Битка при Версиникия|Версиникия]] (813) докато [[Обсада на Сердика (809)|пленява важния град Сердика]] (днешна [[София]]) през [[809]] г.
<div style="font-family:monospace; font-size:larger">{{цитат|Симеон пристига, водещ огромна армиявойска, която е разделена на много отряди, някои въоръжени със златни щитове и копия, други със сребърни щитове и копия, трети с оръжия от всеки с цвят и всичкивсичките в желязо.<ref>Cited in Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 19 ISBN 954-427-216-X</ref> |Теофан}}</div>
ВизантийскиятРомейският историк псевдо Симеон твърди, че Крум изпраща силна 30,000-на кавалерия, „цялата обкована в желязо“,<ref>Symeon Magister, ibid., p. 616</ref>, която опустошава Тракия. Според надписи намерени в района на [[Плиска]], [[Преслав]], [[Мадара]] и [[Шабла]] в днешна североизточна България, по времето на [[хан Крум]] са налични 1713 тежко въоръжени конници.<ref>Венедиков, София, с. 53 – 54</ref> Предполагайки, че оцелелите насписи са около 1/10 от общия брой, това прави около 17,000 души само във вътрешността на България. След сравнение с данните на псевдо Симеон, може да се предположи, че тежовъоръженататежковъоръжената конница от българската армиявойска наброява между 17,000 и 30,000 души, в зависимост от нивото на мобилизациявъоръжение.<ref name=iv>Иванов, И. ''[http://liternet.bg/publish8/ivelin_ivanov/vyprosa.htm Към въпроса за българската военна мощ през последната четвърт на X и началото на XI век. Защо България загуби двубоя с Византия?]''</ref> В края на 9 век и в началото на 10 век цар [[Симеон I]] Велики успява да водивъоръжи в битка повече от 60 000 души.<ref name="an">[http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=11 Battle of Anchialus]</ref>
[[File:53-manasses-chronicle.jpg|200px|thumb|Българите побеждават византийската армиявойска в [[Битка при Версиникия|битката при Версиникия]]]]
[[File:63-manasses-chronicle.jpg|200px|thumb|Инвазията на русите в България]]
По времето на Крум традиционнообичайно главнокомандващ армиятавойската е владетелят. Втори по ранг е [[кавхан]]ът, който води армиятавойската в отсъствието на ханакняза. Третият по важност в йерархията е [[ичиргу боил]]ът, който ръководи ''[[гарнизон]]а на [[столица]]та''. На бойното поле армиятавокската е разделена на 3 части: центърсреда, десендесно и лявляво флангкрило. ЦентърътСредата се командва от владетеля, левиялевото флангкрило от ''кавхана'', а десниятдесното флангкрило от ''ичиргу боила''.<ref>Бешелиев, В., ''Прабългарски епиграфски паметници'', с. 37</ref> Другите висши военни чинове включват ''[[Таркан (титла)|таркан]]'', който е равен на византийският чин [[стратег]] според [[Стивън Рънсиман]],<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app5.htm Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London 1930, p. 286]</ref> а най-висшия офицер се нарича „[[багаин]]“. Всички висши военни чинове са част от българскатабългарските аристокрацияблагородници, наречена [[боляр]]и или [[боил]]и.
=== Упадък при Петър I ===
|
