Констант: Разлика между версии

{{към пояснение|Констант|Констант (пояснение)|тип=личност}}

{{Монарх

| описание = ''[[Списък на римските императори|62-ри император]]'' на ''[[Римската империя]]''

| описание на изображението = Скулптурно изображение на Констант ([[Лувъра]])

| управление = [[333]]–[[337]] (като [[Цезар (титла)|Цезар]]) <br> [[337]]–[[350]] (като [[Август (титла)|Август]])

| майка = [[Фауста]]

}}

 

Най-младия син на [[Константин Велики]], издигнат в ранг "цезар" от баща си през [[333]] г. След подялбата на империята през [[337]] г. Констант получава [[Италия]], Северна Африка и Балканите (по-късно отстъпва [[Тракия]] на един от братята си).

През управлението на Констант външнополитическото състояние на държавата е стабилно – благодарение на войската и способните военачалници, варварските народи [[сармати]] (338/9 г.) и [[франки]] (341/2 г.) са победени и умиротворени. Самият Констант редовно присъства по границите и дори, през [[343]] г., бил последния римски император, който посетил [[Британия (римска провинция)|Британия]], атакувана от [[скоти]]те.

 

 

Според летописците от неговото време Констант имал добри военни умения, но страдал от болни стави и се отнасял презрително към простите войници. Постепенно Констант се доказал като ленив и бездеен владетел, подвластен на дворцови фаворити. Администрацията на провинциите била влошена както от корумпираността на имперските служители, така и от неговата собствена некомпетентност и безразличие, съчетани с прахосничество. Алчен, покварен и разпуснат, той се отдал само на развлечения и разврат. Неговата репутация била опетнена от влечението му към някои германски телохранители от личната му гвардия. За недостойните увлечения на императора пише историкът [[Аврелий Виктор]] в характерния за древността висок стил: ''"купувал за заложници при себе си красиви младежи, които ухажвал, така както би било прието за някой, предан на порочност от подобен род"''<ref>Аврелий Виктор."За цезарите" ("De Caesaribus"). XLI. 25.</ref>

Без никакъв авторитет сред войската и населението, дните на управлението му били преброени след бунта на военачалника [[Магненций]] през януари [[350]] г. в [[Отен]], [[Галия]]. Научавайки новината, докато бил на лов в околностите на града, вместо да се противопостави на узурпатора, Констант бил обзет от ужас – захвърлил императорските отличия и побягнал към [[Испания]]. Една след друга армиите преминали към Магненций, а изоставеният император бил настигнат и убит до малък град в подножието на [[Пиренеи]]те, който се наричал Хелене в чест на баба му.

 

 

* [[Зосим]], ''Historia Nova'', Book 2 [http://www.tertullian.org/fathers/zosimus02_book2.htm Historia Nova]

* [[Евтропий]], [http://www.forumromanum.org/literature/eutropius/trans10 Breviarium ab urbe condita]

 

* [http://www.roman-emperors.org/consi.htm DiMaio, Michael, ''Constans I (337–350 A.D.)''], ''D.I.R.''

* [http://www.livius.org/cn-cs/constans/constans.html Констант]

* Otto Seeck: ''Constans 3)''. In: ''Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE)''. Vol IV,1 (1900), p. 948–952.

 

{{Commonscat|Constans}}

<references />

| colspan="3" align="center"|[[Списък на римските императори|Римски императори]]

|-

!align="center"|Съимператор с [[Констанций II]] ([[337]] - [[361]]) и [[Константин II (император)|Константин II]] ([[337]] - [[340]])

|align="center"|[[Магненций]] ([[350]] - [[353]])