Криминална литература: Разлика между версии

 

'''Криминалната литература''' (романи, повести, разкази, в разговорната реч познати като '''криминалѐта''') описва художествено разкриването на загадка, поставена пред главното действащо лице в произведението. Най-често става въпрос за [[убийство]], [[кражба]] или друго [[престъпление]], чийто извършител героят на творбата - детектив, комисар, обикновен гражданин - има за цел да разкрие. Наред с традиционният роман-загадка (полицейски роман), се развиват и други жанрове - челен роман, [[трилър]]. Като елемент от сюжета престъплението, неговото разкриване и възмездието над извършителя присъстват в най-различни творби, които критиката и читателите не възприемат като криминални (напр. ''Престъпление и наказание'' на Ф. [[Достоевски]]).

За родоначалник на жанра се смята [[Едгар Алан По]], който в разказа си „[[Убийство на улица Морг]]“ за първи път поставя разкриването на престъпление във фокуса на качествена литература, далеч от булевардната. Класически криминални текстове са създадени от британците [[Агата Кристи]], [[Артър Конан Дойл]], [[Гилбърт Кийт Честъртън]]; американците [[Реймънд Чандлър]], [[Дашиъл Хамет]]; французите [[Морис Льоблан]], [[Жорж Сименон]] и др.: английската, американската и френската школа в криминалните четива са най-ярките и разпознаваеми в литературата до края на 20 век, макар че се появяват интересни автори с характерен почерк и от Италия (Фрутеро и Лучентини, [[Андреа Камилери]]), Испания ([[Мануел Васкес Монталбан]]), Австрия ([[Волф Хаас]]), Гърция (Петрос Маркарис) и други.