Уикипедия

Хедонизъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м -ти век ---> век ; козметични промени
Iamgrooves (беседа | приноси)
1 редакция
I subtracted unnecessary content that was irrelevant to the main topic of the article.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 4:
Един от основните представители на хедонизма е философът Аристип (ІV век пр.н.е.). Той, виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита от Епикур и неговите последователи – епикурейците.
Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и разбира се, в чувството за свобода.
Знаменитият Хипократ, създателят на лекарската етика и учението за темпераментите, считан за бащата на медицината, пише, че честите полови сношения укрепват и увеличават половия член, а въздържанието – смалява пениса. В същото време се считало, че мастурбацията била причина за редица заболявания, тъй като семето било необходимо за нормалното развитие на човека, неговата загуба била равностойна на загуба на здраве. В същото време лекарите уверявали, че семето се натрупва, постъпвайки от всички части на тялото и преди всичко от главата. Дори се появила и теория, наречена “Херокомия”, според която ако мъжете встъпват постоянно в полови сношения с млади сексуални обекти, то те се подмладявали, тъй като от организма на младите хора, основно юноши и девойки, жизнените сили постъпвали в организма на по-възрастните. Ето защо, в миналите векове, толкова много били разпространени сексуалните контакти между лица с голяма разлика във възрастта. Така например, библейският цар Давид, винаги държал при себе си Овигея – момиче, от племето Сунам, което му помогнало, съгласно легендата да изглежда млад.
Хипократ утвърждавал в своите научни разработки, че мъжествеността и положителните качества на възрастните мъже се носели в тяхното семе и то трябвало да бъде “засаждано” в по-младите мъже, за да растат мъжествени и да развиват своите качества, особено воинските си дългове. По този начин се разпространявали контактите между мъжете. Най-разпространени били в армейските редици, където сексуалните контакти между тях значели много.
В средните векове, по времето на Испанската Инквизиция, теорията на херокомията била отхвърлена, но през ХІХ век, тя отново се завърнала, като се доразвила с още един клон – теорията на биотока. В нея се считало, че по време на сексуална възбуда и контакт се предават специфични биоенергийни потоци, които имат целебна мощ.
В равносметка – хедонизмът – това не е сексуална наслада между двама обичащи се, а чувствена наслада.
Класически школи в античността:
# Киренска школа
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хедонизъм“.