Карпош: Разлика между версии

| починал-място = [[Скопие]], [[Османска империя]]

}}

'''Петър''', по-известен с прозвището ''„Карпош“'', е [[българи|български]] бунтовник, [[Въстание на Петър Карпош|водач на бунт]] в северна [[Македония (област)|Македония]], обявен за [[крал]] под сюзеренитета на [[Свещена Римска империя|императора на Свещената Римска империя]].

 

Сведенията за живота на Петър Карпош са оскъдни. Роден е вероятно в село [[Войница (Община Чашка)|Войница]].<ref>[http://books.google.com/books?id=pDYvAAAAMAAJ&q=карпош+влашко&dq=карпош+влашко&hl=en&ei=lvJHTv3sKZDvsgbqxdS7Bw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&sqi=2&ved=0CCkQ6AEwAA Istoria na Bŭlgaria v chetirinadeset toma: Bŭlgarskiat narod pod osmansko vladichestvo, ot XV do nachaloto na XVIII v. Authors Velizar Ivl Velkov, Vladislav Paskalev, Edinen tsentŭr po istoria (Bulgaria), Institut za istoria (Bŭlgarska akademia na naukite), 1999, стр. 238.]</ref> Оскъдицата в родния му край го принуждава да търси препитание в [[Кратово|кратовските]] [[рудник|рудници]]. Известно време е и във [[Влашко]] на гурбет. Понесъл сам турски издевателства, Петър Карпош повежда [[хайдутин|хайдушка чета]] в [[Доспат]]ско в края на XVII век.<ref>Петър Петров, Карпошовото въстание 1689 г., София, 1994.</ref> През 1689 г. той повежда българското въстание срещу [[Османска империя|османската власт]] по време на [[Австро-турска война (1683-1699)|Австро-турската война]] в северните и североизточните части на [[Македония (област)|Македония]], в областите на [[Куманово]] и [[Крива паланка]].

<br />

 

[[Файл:Naredba za ubistvo na Karpos.jpg|мини|ляво|Заповед за убийството на Карпош]]

С навлизането на [[Австрийска империя|австрийските войски]] в [[Османска империя|османските владения]] избухват бунтове на българите в [[Пловдив]] и [[София]]. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в [[Ниш]] и заедно с тях нападат мохамеданските градове. От Западните Родопи ([[Доспат]]) хайдушкият войвода Петър Карпош също търси връзка с австрийците, достигайки [[Знеполе]], където вероятно създава своя „свободна територия“. Тогава лично султанът издава заповед Карпош да бъде заловен и наказан. След като австрийците овладяват и се установяват в [[Ниш]] и превземат серия турски крепости от [[Смедерево]] и [[Видин]] през [[Пирот]] до [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Щип]], а [[Страхил войвода]] напада [[Кюстендил]], султанът прави всичко възможно да потуши българското въстание, като привлече войводата Карпош на своя страна. Той е амнистиран и е назначен за началник на [[мартолоси]]те в [[Кюстендил]]ско и [[Македония (област)|Македония]]. Войводата обаче, отхвърля съблазните на турците, оглавява въстаналите българи и превзема [[Крива паланка]] и [[Куманово]]. Влиза в контакт с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на Българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref>. С негово съгласие Карпош се обявява за „[[крал]] на [[Куманово]]“ и [[васал]] на императора, получава от него кралски калпак и писма, потвърждаващи властта му в освободените земи. Действа заедно с другия българин [[Страхил войвода]], имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на [[Ниш]], командващ въстаници-доброволци и български хайдути. Кралят формира въоръжен отряд от 5000 [[християни]]. В крепостта Куманово от Карпош са направени нови укрепления. <br />

== Източници ==

* [http://www.kroraina.com/knigi/pp/index.htm ''Карпошовото въстание (1689 г.)''], проф. д-р Петър Петров, Македонски научен институт, София, 1994

<references/>

 

[[Категория:Български хайдути от Македония]]

[[Категория:Български въстания срещу Османската империя]]

[[Категория:Голяма турска война]]