Разлика между версии на „Сандал Косача“

редакция без резюме
м
През 1409 г. обаче ситуацията се променила. Неаполитанският крал [[Ладислав Анжуйски]], дотогавашният претендент за унгарската корона, продал правата си над Далмация на [[Венецианска република|Венецианската република]] и се оттеглил обратно в Неапол, отказвайки се от балканските си владения и от претенциите си върху унгарския престол. На унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски]] вече не се налагало да хвърля сили в борбата с този претендент и можел да се заеме с непокорните войводи в Босна и главно с техния лидер [[Хървое Вукчич Хърватинич]]. Сигизмунд предоставил 60-хилядна войска на Остоя Котроманич и го върнал отново на трона, а положението на Хървое Вукчич било сериозно разклатено. Сандал Косача, чиято съпруга Катарина била племенница на Хървое, също преосмислил положението си и през 1411 г. обявил подкрепата си за император Сигизмунд. Желаейки да установи по-близки връзки с императора, той решил да се ожени за сестрата на един от най-доверените му васали [[Стефан Лазаревич]]. Така Сандал се развел през декември 1411 г. с Катарина и се оженил за [[Елена Лазаревич Балшич Хранич|Елена Лазаревич]], което сериозно заздравило позициите му.<ref> Fine 1975, p. 233: "...Sandalj divorced Hrvoje's niece and shortly thereafter married Jelena..."</ref> <ref> Veselinović 2001, p. 96: "Њему се прикључио 1411 и војвода Сандаљ Хранић. Крајем те исте године Балшина мајка Јелена се преудала за војводу Сандаља."</ref><ref> Spremić 2004, pp. 73–108: "...Јелена се 1411. удала за босанског војводу Сандаља Хранића. Он је у децембру исте године напустио своју прву жену Катарину..."</ref>
 
През 1419 г. Сандал Косача станал най-могъщият и влиятелен човек в Босна. След като през 1415 г. той участвал в заговора за убийството на [[Павле Раденович]], Сандал влязал в конфликт с рода Раденовичи, известни и като [[Павловичи]], и в борбата си с тях потърсил съюз с османците.<ref>M. Bešić, Zarij (1970), Istorija Crne Gore / 2. Crna gora u doba oblasnih gospodara. (in Serbian), Titograd: Redakcija za istoiju Crne Gore, p. 123, OCLC 175122851, Већ сљедеће године кренуо је скопски намјесник Исхак у Босну да сатре Сандаљеве противнике, које је подржавао босански краљ.Ништа он није ни могао предузети против Сандаљевог пасторкаи вјерног султановог харачара Балше III.</ref>
 
Сандал починал през 1435 г. бездетен и бил наследен от племенника си [[Стефан Косача]], син на неговия брат Вукац Косача.