Разлика между версии на „Лена Улин“

| портрет-описание = Лена Улин и съпругът ѝѝ [[Ласе Халстрьом]]

| роден-място = [[Стокхолм]], [[Швеция]]

'''Лена Мария Йона Улин''' ({{lang-sv|Lena Maria Jonna Olin}}) е [[Швеция|шведска]] [[филм]]ова, театрална и телевизионна [[актриса]]. Като дъщеря на актьорите [[Стиг Улин]] и [[Брита Холмбери]] от рано проявява интерес към [[драма]]та. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на [[Ингмар Бергман]], който е приятел на семейството, а баща ѝѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през [[октомври]] [[1974]] г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през [[1976]] г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „[[Лице срещу лице]]”. През [[1990]] г. получава номинация за „[[Оскар]]” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „[[Наричана още]]”. Към [[2010]] г. се е снимала в 42 филма.

От 1994 г. Лена Улин е омъжена за шведския режисьор [[Ласе Халстрьом]] („[[Защо тъгува Гилбърт Грейп]]“ 1993, [[Шоколад (филм)|„Шоколад“]] 2000). Двамата живеят в Ню Йорк.

== Външни препратки ==